Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Акад. Денков посече много лошо протеста за зърното, ще пламне ли държавата?
  • Новини

Акад. Денков посече много лошо протеста за зърното, ще пламне ли държавата?

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
dfghfghfgjfgjgf.png

„Все повече този протест започва да придобива политически характер – със заявките с партиите, и с това, че част от хората, които организираха протестите са близки до определени политически лица. Правителството няма да се поддаде на опити за шантаж“.

Това каза премиерът Николай Денков по повод недоволството на зърнопроизводителите, след като отпадна забраната за внос на украинско зърно.

По думите на Денков решението отразява интересите на всички граждани.

„Това решение е от полза на всички граждани, които трябва да плащат за храна, зърнени култури, олио.

Миналата година по време на война и по-миналата този сектор отчита 20-25% печалби. Когато някой казва, че секторът умира, мога да го уверя, че сектор с такива норми на печалби е само повод за завист.

Това, че тази година има проблеми, е друг въпрос, те трябва да бъдат таргетирани. Убеден съм, че има фирми, които продължават да печелят и други, които са в затруднения.

Призовавам всички части в аграрния сектор да помислят какво се отнася до тях като проблем и да обсъждаме“, допълни министър-председателят.

Той каза, че е поканил на среща аграрния сектор утре.

Акад. Николай Денков коментира и отпадането на механизма за проверка и сътрудничество на Европейската комисия върху България.

По думите му това е оценка за напредъка, който е постигнат през последните месеци.

„Бяха приети няколко важни законопроекта, чакани от много години. ЕК си дава сметка, че сме тръгнали по правилния път, ускоряваме приемането на тези закони. Остава другият механизъм, който се прилага за всички европейски държави, отново сме равни на другите народи.

Съгласно този механизъм има определени препоръки, ако бъдат приети законите, ще отговорим на всички препоръки. Очаквам тази година да сме приели всички позиции и да сме провели преговори. Ако това е направено и не бъдем приети, ще имаме основания да кажем, че Европа не ни третира коректно“, посочи премиерът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоши новини за зрителите – бТВ спира турските сериали
Next: Возят внучето на Илияна Йотова в бебешка количка за 5 бона

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.