Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако вашият ангел иска да ви предупреди, той ви изпраща 1 от тези 5 сигнала
  • Новини

Ако вашият ангел иска да ви предупреди, той ви изпраща 1 от тези 5 сигнала

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
sgqwgasgasbasb.png

Нашият ангел ни защитава и ни ръководи. Той е божественото сътворение на светлината и любовта, за да помага на хората в живота.

Всеки човек има свои собствени уникални ангели-пазители – един ангел, от който винаги можете да потърсите помощ.

Ангелите уважават свободната ви воля и няма да се намесят, ако не ги потърсите – дори и ако живота ви е в опасност. Ангелите общуват с нас чрез интуитивни чувства и специални сигнали.

Ако се съмнявате в правилността на решението си, винаги можете да се обърнете към вашия ангел за потвърждение. Ангелските знаци ни помагат да общуваме по-лесно с тях, подобряват интуицията и ни дават увереност да продължим напред.

В допълнение, ангелите постоянно ни дават знаци, особено за да привлекат вниманието ни. Вашите ангели знаят всичките ви най-съкровени желания, мечти, истинските чувства, страхове, недостатъци, силни и слаби страни. Вашият ангел знае истинската ви същност като човешко и духовно творение.

Когато ангелите искат да ви предупредят или да ви напомнят за нещо важно, те ви изпращат знаци.

Тук са събрани 5-те знаци на ангелите, които не бива да пренебрегвате:

Шум в ушите.

Шум в ушите – много често срещан метод за комуникация между ангели и хора. Това може да е знак на подкрепа, която ви напомня, че ангелите са наблизо и са готови да ви утешат.

Също така е знак за потвърждение: шумът в ушите, показва, че вашите действия и мисли в този момент са правилни и важни. Ако чувате жужене в ушите си, знайте, че ангелите ви съобщават, че сте на прав път.

Числото 11.

Числата са универсален език, който ангелите използват, за да общуват с нас. Повтарящите се числа са послание, значението на което зависи от конкретните цифри.

 

По-конкретно, числото 11 има много значения и ангелите често го пращат отново и отново, ако искат да комуникират нещо с вас. 11 е пробуждане. Ангелите, които ви търсят ви “пробуждат” или в духовен смисъл, или в смисъл, че е време да осъзнаете някаква истина, която може да не ви се хареса (например, отношенията ви са изчерпани).

Перо.

Ако изведнъж ви попадне перо, това е знак от вашия ангел – хранител да не се обезкуражавате! Това е утеха, че всичко е наред и че не сте сами. Не се борете с проблема сами, помолете ангелите за помощ и за насоки.

Орел.

Орел – символ на интуицията. Ангелите изпращат орела като знак, че трябва да следвате инстинктите си, защото интуицията не би ви провалила, дори ако вашето мнение се различава от повечето хора. Орелът ви напомня, че е невъзможно да игнорирате истината, в противен случай в бъдеще това може да доведе до проблем.

Странно усещане в слънчевия сплит.

Чакрата около слънчевия сплит (намира се на 5 см над пъпа) е изключително чувствителна на енергия; ето защо казвате “Интуицията ми подсказва”. Ангелите ви изпращат усещания в тази област, за да ви предупредят, че нещо не е наред!

Можете да чувствате гадене, стрес и дори лек дискомфорт. Не пренебрегвайте тези чувства – обърнете внимание на момента, в който те се случват.

Например, ако започнете да се чувствате болен в присъствието на даден човек, това е знак, че най-малкото не трябва да бъдете с него.

Колкото по-добре се научите да разпознавате знаците на ангелите, толкова по-точна ще бъде вашата интуиция. Ако не виждате знак, обърнете се към вашия ангел за обяснение. Той винаги ще намери начин да ви подскаже какво трябва да видите.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Големи бури идват на много места в България! В тази жега от никъде ще ни се стовари на главите
Next: В Сухиндол има личен лекар, който от 15 години не знае какво е отпуск – няма кой да го замести

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.