Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако знаех тези трикчета за приготвяне на сочна и вкусна рибка щяхме да ядем много по- често у нас
  • Новини

Ако знаех тези трикчета за приготвяне на сочна и вкусна рибка щяхме да ядем много по- често у нас

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
qwgwegsdgsd.png

Как да приготвим риба? Списък с ценни съвети за по-лесна работа!

Вече ще можете да приготвяте риба по-добре, отколкото в ресторанта!

Преди обработката на рибата, я сложете в купа с вода: ако рибата е прясна, тя потъва, ако не – се откажете от готвенето на продукта.

За да премахне силната миризма по време на пърженето, в олиото сложете един картоф, обелен и нарязан на филийки.

Рибният бульон посолете в началото на готвенето.

Преди да започнете да я почиствате, посолете рибата и я залейте със студена вода, така че леко да подпухне – сега вече ще ви е много по-лесно да я почистите.

За да не се разпада рибата при пържене, е необходимо да я нарежете и посолите 15 минути преди самото готвене.

Силно осолената риба накиснете в студена вода за 4-6 часа. На всеки 1-2 часа сменяйте водата.

Не се препоръчва да съхранявате рибата дълго време във вода.

Вътрешностите на рибата могат да бъдат премахнати, без да режете корема. Направете дълбок разрез в близост до хрилете, отрежете гръбначния стълб и отстранете главата заедно с вътрешностите.

Когато пържите риба в горещо масло, добавете малко сол, след това рибата ще стане по-хрупкава.

За да почистите люспите, трябва да потопите рибата във вряща вода и след това да я поставите в топла вода с оцет.

Кожата на рибата може лесно да бъде отстранена, ако първо я напръскате с оцет.

Ако херингата е много солена, трябва да я накиснете в чай или мляко.

За да запържете рибата добре, е необходимо преди пържене да я избършете с кърпа.

Люспите лесно могат да бъдат отстранени, ако започнете да ги почиствате от към гръбната перка към корема и опашката.

Морските риби ще станат по-нежни, ако в продължение на 30-40 минути преди готвене ги посипете със захар.

Малки и нарязани парчета риба се пускат във вряща вода така, че да не се разпаднат.

Замразената риба , за да се свари може да се постави в хладка вода.

Не варете минога, платика, змиорка и шаран – бульонът от тях става горчив.

За варене на по-големите риби, ги поставяйте в студена вода, а когато кипне добавете още вода, ако е необходимо.

Всички рибни ястия не могат да се готвят в силно кипяща вода. Още в началото, когато водата започне да кипи, намалете огъня и продължете готвенето при по-ниска температура, така че балончетата едвам да се виждат, но течността да не спира да се движи.

При почистване на хлъзгава риба потопете пръстите си в сол – това ще улесни работата ви.

Почиствайте рибата в посока от опашката към главата.

За да определите готовността на варената риба, е необходимо да я прободете с клечка за зъби. Ако клечката влиза лесно в плътта, ястието е готово.

За да запържите рибата, ви трябва малко мазнина, най-добре е да се използва смес от растителна и животинска мазнина; Не слагайте парчетата близо едно до друго, тъй като няма да получите вкусна коричка отстрани.

Ако на обяд или вечеря ви остане част от варената или пържената риба, можете да я съхранявате на хладно, но не повече от 1-2 дни. Със сигурност преди сервиране варената риба трябва да се затопли в рибен бульон или вода, а печената – на скара от двете страни.

За да съхраните хайвера, налейте в бурканчето растително олио и затворете плътно с капак.

Ключът към ароматния рибен бульон е използването на няколко вида риба.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чужди туристи за наш град: Идеалният в Европа
Next: 14-годишно момиче си купи стара каравана! Това, което направи по-късно с нея, накара всички да й се възхищават

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.