Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако имате тази монета в джоба си, то знайте, че е златна и струва 3755 лева
  • Новини

Ако имате тази монета в джоба си, то знайте, че е златна и струва 3755 лева

Иван Димитров Пешев август 29, 2022
monentaistias.jpg

На 27 юни 2022 г. Българската народна банка (БНБ) пуска в обращение златна възпоменателна монета на тема „Паисий Хилендарски – два златни лева“.

Цената на монетата е 3755 (три хиляди седемстотин петдесет и пет) лева.

Монетата ще се продава в Българската народна банка – на две каси на пл. „Княз Александър I“ № 1 и четири каси в Касов център на БНБ на ул. „Михаил Тенев“ № 10, както и в офиси и клонове на Банка ДСК АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) EАД, Тексим Банк АД и Централна кооперативна банка АД.

Не изпускай тези оферти:

 

В периода от 27 до 29 юни 2022 г. включително всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да закупи от Българската народна банка по 1 монета, след което възпоменателната монета „Паисий Хилендарски – два златни лева“ ще се продава без ограничения.

От соцпериода си имаме и една доста митична и с интересна история, а именно 2-те стотинки от 1981 г. В чест на 13 века от създаването на България БНБ решава да смени обичайния надпис на обикновените разменни монети и вместо „Народна република България“ на тях да пише „Хиляда и триста години България“.

В Монетния двор забравят да сменят матриците на 1 и 2 стотинки и така са изсечени 20 монети от 2 стотинки и 137 монети от 1 стотинка, които днес също се продават за суми над 10 000 лева, пише „24 часа“.

Според нумизмати бумът на търсенето в последните години отваря врати и за нерегламентирана търговия с цел бърза и лесна печалба, която процъфтява онлайн. Още една монета става ценна за нумизматите – 2 лева от 1976 г., отсечена по случай 100 години от Априлското въстание, известна още като “Боримечката”, с имената на въстаналите градове, изписани на гурта (външния кант).

Това е монета, която излиза изключително рядко за продан, може би по-рядко от всяка друга българска монета, а предполагаемата й цена също е петцифрена”, коментира още Михайлов. Годината е 1976, а България чества 100 години от Априлското въстание. БНБ отбелязва събитието с емисия юбилейни монети от 1, 2 и 5 лева.

Монетата от един лев е медна, от два лева – медноникелова, от пет лева – сребърна. Всички са с еднакъв тираж – 300 000 бр. И трите номинала на емисията са с вдлъбнат текст На монетата от 2 лева са изписани имената на първите въстанали градове – Батак, Копривщица,

В чест на 100-годишнината от Априлското въстание обаче село Бяла черква е обявено за град. Той дава 103-ма въстаници, участвали в четата на Бачо Киро, разгромена от турците в Дряновския манастир през май 1876 г. Именно Бяла черква е факторът днес тази пара да се превърне в една от най-редките и търсени монети от всеки колекционер.

Малко след пускането й от ЦК на БКП установяват, че Бяла черква липсва в изброените градове. Само още два дни са необходими, за да бъде спряна цялата емисия двулевки. На 19 април БНБ дава нареждане на филиалите си в страната да прекратят продажбите на монетата. Въпреки това около 120–130 броя вече са при своите нови собственици.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестоко убийство във Велинград
Next: На две места в България извира жива вода, която лекува редица болести

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.