Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако си родена на една от тези 4 дати, то си дошла на този свят със специална мисия
  • Новини

Ако си родена на една от тези 4 дати, то си дошла на този свят със специална мисия

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
dfghdfdrereree.png

Така например съвкупността от числа и подредба на звездите в деня и часа на раждането ни определя до някаква степен нашия житейски път и качествата, които притежаваме.

В нумерологията има теория, че хората, родени на тези 4 дати , без значение от месеца и годината, имат по-специален кармичен дълг . Не че и останалите нямат, но специално при тези той трябва на всяка цена да бъде изпълнен в този живот.

Така че, ако денят ви на раждане съвпада с тези числа, вижте какво се очаква от вас:

Хората, родени на 13-ти

Това са хората, които ще сбъдват всяка своя мечта и цел, но е нужно да се научат да се справят с препятствията. След всеки провал те се сриват емоционално, спират да вярват в себе си, имат чувството, че светът им се руши. Вместо да си вземат поука и да са благодарни, че имат такава възможност. Всяка цел в живота им те ще постигат задължително с едно-две препятствия. Но това не бива да ги плаши, напротив! Разберете, че получавате 2 в 1 – хем постигната цел, хем научен урок. Просто не бива да приемате провалите като нещо негативно. Това е вашият кармичен дълг – да станете успешни, но и психически силни личности.

Хората, родени на 17-ти

В предишните си животи твърде много сте злоупотребявали със свободата си и сега е необходимо да промените това. Вие сте склонни към фриволно поведение – да изневерявате, да не се съобразявате с другите, да си правите каквото си искате. Е, вашият кармичен дълг е по-малко да се подхлъзвате по изкушенията и да си поставите цел, която да следвате. Тя може да е свързана с личностно развитие, бизнес развитие, учение. Смята се, че вие имате силите да промените даже света, стига, обаче, да се съсредоточите към целите си и да станете по-сериозни и улегнали.

Хората, родени на 21-ви

Щом сте родени на тази дата, това означава, че трябва да действате новаторски. Вие носите кармичния дълг да инициирате и да водите останалите след себе си. За целта се изисква много смелост и силна интуиция. Не се притеснявайте, и двете ги имате в изобилие, само е необходимо да повярвате в себе си. Не бива да сте иронични и цинични – това ви поведение ще създаде отрицателна енергия, която ще ви отдалечи от съдбовния път, който е необходимо да следвате. Всеки ден трябва да давате начало на нещо ново. И да го правите с цялата си любов и желание. Например да засадите дръвче, да спечелите приятел, да помогнете на животинка, да направите креативна промяна на работното място, да посетите ново място… да направите идеята реалност.

Хората, родени на 29-ти

Вие сте хората, които е необходимо да са морална и емоционална подкрепа на останалите. Склонни сте към самовглъбяване и затваряне, склонни сте да си стоите предимно вкъщи. Това трябва да се промени. Всеки ден трябва да общувате с познати и непознати. Да давате съвети, да изслушвате, да помагате, да мотивирате. Кармичният ви дълг е изключително важен, тъй като благодарение на вас и вашите думи, много хора ще открият щастието, любовта, а на някои дори ще спасите живота! Посланици на доброто, раздавачи на надежда, мъдри съветници – това е съдбата ви.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помогнете: Издирват 24-годишния Станислав, втори ден няма и следа от него
Next: Асен Василев шашна цяла Европа. Искат го в правителствата на Германия и Великобритания

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.