Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актьорът Иван Джамбазов си отиде от мъка след самоубийството на сина му
  • Новини

Актьорът Иван Джамбазов си отиде от мъка след самоубийството на сина му

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
ivandjambazov.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 90-годишна възраст миналия петък ни напусна големият български актьор Иван Джамбазов. Ветеранът от киното и театъра има повече от 50 златни роли, сред които и в знакови ленти като „Матриархат“, „Петък вечер“, „На малкия остров“, „На всеки километър“, „Капитан Петко войвода“ и много други.

Последните 13 години от живота му обаче са изпълнени с непреодолима мъка по загубата на единствения му син Ивайло. Мнозина помнят наследника на Джамбазов като симпатичния малчуган Васко от „Петимата от Моби Дик“, екранния Теди от „Таралежите се раждат без бодли“ и Ивайло от „С деца на море“.

 

През 2009 г., малко преди да навърши 50, Джамбазов-младши отне сам живота си. В нощта на 20 срещу 21 май около 1 ч в полунощ Ивайло се хвърля от 11-ия етаж на жилището, в което тогава живее със своите родители – актьорите Златина Дончева и Иван Джамбазов.

Трагедията се случва малко след развода на Ивайло с руската му съпруга. В нощта на самоубийството му баща му не става очевидец на полета му от терасата на техния дом, защото по същото време бил в апартамента на бившата си снаха, за да се грижи за внуците си.

 

Златина Дончева, която също има над 20 значими роли в култови кинозаглавия, всъщност била сама във вечерта на инцидента. Когато станала в 2 часа след полунощ, видяла леглото на сина си празно. На бюрото му били надлежно поставени мобилният телефон, писалката и някои лични вещи. Нещо й прищракало и тя веднага се обадила на съпруга си.

 

Иван отишъл в столичното Шесто районно и подал сигнал, че синът им е изчезнал. Чакайки полицаите, излязъл да пуши на терасата и видял силует на земята в тъмното. Когато слязъл с асансьора, открил трупа на сина си.

Близки до почерненото семейство разказват, че приживе Ивайло имал проблеми с алкохола. Говори се, че много тежко изживял развода със съпругата си и раздялата със синовете си. Дори и психотерапевтите, които посещавал, не могли да му помогнат. След Десети ноември актьорът нямал и никакви ангажименти, липсвало му киното, липсвали му приятелите, бил много нещастен. Всичко това го подтикнало към самоубийството.

Последната роля на Иван Джамбазов беше в сериала „Летовници“. От 2016-а насам никой от актуалните тв и кинопродуценти не се сещаше да го покани в проектите си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще изтеглят печелившия билет! Две зодии, които ще имат невероятен късмет през април
Next: Родни овцевъди обявиха колко ще струва агнешкото за Великден

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.