Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актьорът Христо Шопов се разведе заради
  • Новини

Актьорът Христо Шопов се разведе заради

Иван Димитров Пешев юни 1, 2022
hrisotshshopovv.jpg

Актьорът Христо Шопов тайно се е развел със съпругата си Мариана Станишева, а проблемите в семейството не са от вчера. Всъщност двамата взели решение да се разделят още преди повече от 3-4 години, когато видели, че вече не се получава хармонията.

Дали това обаче, е истинската причина за раздялата, не е ясно. Или пък факта, че Шопов е известен с чепатия си характер, а освен това е и доста желан мъж.

Комбинацията от двете почти никога не води до компромис, особено за дами, които държат на принципите си.
Любопитна подробност е, че запитан наскоро дали родителите му са заедно, синът на Шопов – Наум нито потвърди, нито отрече развода.

„Най-трудното нещо от популярността е да не съм груб с хората, които нямат никаква тактичност и съобразителност по отношение на личния живот и семейството. Подаваш пръст, а ти лапат цялата ръка“, така отговори екранният д-р Тасев от „Откраднат живот“, а двусмислието в думите му е повече от явен намек за положителен отговор, пише „Уикенд“.

И въпреки че засега няма потвърждение за развода нито от Христо Шопов, нито от Мариана Станишева, както знаем подобни новини няма как да останат задълго в тайна, особено при публичните личности.

Самият Наум наскоро призна, че не е близък с баща си, но това е от последните няколко години, преди 4-5 лета двамата често можеха да бъдат видени заедно, както и радваха фенките си с общи снимки. Годеникът на Теа Минкова твърдо отказва да коментира болезнената тема за брака на родителите си и техните отношения. Въпрос по казуса може искрено да раздразни иначе спокойния и благ актьор.

Преди Мариана звездата от „Страстите Христови“ има един провален брак с балерината Александра Георгиева. Христо се жени доста млад за красавицата, но двамата бързо се развеждат заради ухажорките на звездата, които не го оставят на мира, а съпругата му го ревнува до полуда. Георгиева решава да го остави, за да замине да преследва кариера в чужбина.

През 1991 г. тя емигрира в Германия и става част от трупата на „Фридрихщатпаласт“ в Берлин, където бързо се издига до солистка, а после и до директор. По същото време у нас Христо Шопом е на върха на славата си. Години след раздялата Александра признава, че не е могла да понесе женското внимание към него и се е поддала на ревността си. Амбицията ѝ да прави шеметна кариера също повлияла на брака им и се оказала финалната точка на тяхната любов. Тогава синът на Наум Шопов намерил сили да позволи на вече бившата си жена с дъщеря им Невена да замине в Германия с нея, пише още изданието.

„Разделихме се заради фенките на Христо Шопов след филма „Вчера“. Защото го ревнувах, а не защото бил гей, като твърдяха слуховете. Ние с първия ми мъж винаги сме били приятели и сме се подкрепяли взаимно“, признава преди време първата съпруга на Христо Шопов – балерината Александра Георгиева, която е най-успялата ни балерина в света. След развода двамата запазват добри приятелски отношения. 58-годишният актьор е близък и с дъщеря си Невена, която живее в Германия. Не може да се каже същото за сина му Наум и втората му жена Мариана, с които явно не е в добри отношения в момента.myasto.eu

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4-годишно момченце излезе да си играе в гората и когато се върна, родителите му останаха в шок
Next: Тесла за пенсионерите. По-малко пари от юли

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.