Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Алуминиевото фолио струва злато: Mожете да го използвате при болки върху тялото си от главата до петите. На мен ми помага
  • Новини

Алуминиевото фолио струва злато: Mожете да го използвате при болки върху тялото си от главата до петите. На мен ми помага

Иван Димитров Пешев януари 10, 2023
alfofaslfiasfo.jpg

Представяме ви нетрадиционен метод за лечение с алуминиево фолио при болки в ставите. То помага при изгаряния и подпухнали очи.

Необходими са ви:

2 с. л. утайка от кафе (или смляно кафе)

2 с. л. морска сол

Не изпускай тези оферти:

4 с. л. зехтин

алуминиево фолио

Изсипете утайката от кафе в купа.

След това добавете морската сол и залейте двете съставки със зехтин.

Всичко се разбърква добре.

С приготвената смес първо намажете болното място.

Масажирайте за няколко минути.

След това, увийте с алуминиево фолио и притиснете добре.

Оставете го да действа и през това време можете да се заемете с домакинските си задължения.

Измийте със сапун и топла вода.

Ако имате болки в ставите, опитайте тази процедура.

Няма значение дали са колена, лакти, китки и т.н.

Може да ви се струва невероятно, но ако опитате, сами ще се убедите в ефекта на този метод.

Подпухнали очи

Ако сте се събудили с подпухнали очи, имаме лесен трик за вас, който ще направи чудеса с външния ви вид.

Можете да опитате с резенчета краставица, но ако нямате вкъщи, тогава алуминиевото фолио определено ще свърши работа.

Първо нарежете две парчета алуминиево фолио на квадрати, които са поне два пъти по-големи от очите ви.

Сега ги поставете във фризера за поне половин час.

Извадете ги и ги сгънете, така че да пасват на очните ви кухини.

След това легнете и ги поставете върху очите си, като натиснете леко фолиото, за да прилепне плътно.

Легнете за 15 минути.

Това е всичко, сега можете да свалите фолиото.

Сами ще се убедите, че благодарение на алуминиевото фолио подпухналостта под очите ще изчезне, а цялото лице ще изглежда много по-свежо.

Този трик намалява и тъмните кръгове под очите.

Непременно опитайте!

Алуминиево фолио при болки в ставите и мускулите

Поставете алуминиевото фолио върху засегнатата област и го покрийте с превръзка или лепенка.

Оставете го цял ден или през нощта за 10 до 12 дни.

Направете почивка от една до две седмици. Ако болката продължава, повторете курса на лечение.

Първа помощ при изгаряния

Знаете ли, че алуминиевото фолио може бързо да помогне при изгаряния от огън, вряща вода или мазнина.

Потопете изгорената част в студена вода за няколко минути.

Ако кожата не е повредена, подсушете засегнатата област с мека кърпа.

Ако има увреждане, използвайте стерилна марля, за да абсорбирате водата от раната.

След изсъхване нанесете мехлем на тънък слой върху изгореното място. Това ще предотврати залепването на марлята върху раната.

Увийте във фолио и оставете да подейства, докато болката изчезне.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази баба изуми всички. Въоръжена до зъби, Мария успява да държи крадците на разстояние от дома си
Next: Жена извади 50 лева за билетче, кондукторката направи скандал, няма да повярвате, какво се случи накрая!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.