Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Андреа се сбила с шеф Ангелов и напуснала Хелс китчън
  • Новини

Андреа се сбила с шеф Ангелов и напуснала Хелс китчън

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
cdsavdskvkfdsbkgfkbfg.png

Фолк певицата Андреа възмутена от пребиваването си в Хелс китчън, ресторант,
който се оказа не на нивото на звезда като нея, явно свикнала да се храни само
в такива със звезда „Мишлен“.

 

Във видео тя разказа премеждията си и отношението на „онзи как се казваше бее…“,
визирайки шеф Ангелов, когото няколко пъти нарече „мастър шеф готвачът“.

 

Скъпи приятели, досега бяхме в „Хелс Китчън“. Това беше най-ужасното нещо в живота
ми, най-ужасното. Да не говорим, че ми се слага чиния, в която няма салфетка.
Дори и най-обикновена салфетка, с която да си постеля между краката, за да не
се нацапам. Недопустимо е!Плюс това е етикет, който не се изисква само в най-скъпите
ресторанти, но и в най-обикновените.

 

Яденето се чакаше час и половина, при което нямаше никакво отношение от режисьорите
и сценаристите, които решиха, че не трябва по никакъв начин да ни кажат трябва
ли да продължим да чакаме или не. За храната ще продължа да говоря по-късно. Ще
говоря за цялата организация. Никой не ни каза трябва ли още да чакаме.

 

Явно възмутена от това, че не са й обърнали нужното внимание полагащо се за звезда
като нея напрежението ескалирало според думите й.

Изведнъж мастър шеф готвачът дърпаше телефона от баща ми и аз станах и го дръпнах
от неговите ръце. Бях готова за агресия, баща ми не работи за него, той е негов
клиент.

 

Той се сдърпа с мен, не мисля, че беше коректно от мъж, но възпитанието му пролича.
Накрая на всичкото нещо Ангелов много искаше да се снима с мен, но така и не се
появи на снимките.

 

Пожелавам на това предаване да си оправят сценария, режисурата и организацията,
защото аз знам как е.

 

Коментарите под видеото, в което фолкаджийката изплака мъката си, са доста нецензурни
по неин адрес, пускаме единствения, който е що годе приличен.

 

Коя беше ти бе, че се не сещам ????? Що ми се струва, че си решила да напомниш
за себе си на гърба на Ангелов? Това е оня, къде не му помниш името…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям празник е! Спазват се строги обичаи с прошка и огън, а 5 красиви имена черпят
Next: Огромна мъка: В хоспис издъхна и последният приближен на Людмила Живкова

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.