Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Андрей Райчев както винаги е безмилостно точен, управниците треперят: Задава се цунами!
  • Новини

Андрей Райчев както винаги е безмилостно точен, управниците треперят: Задава се цунами!

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
ccunanuaunamnam.png

Напрежението в управляващата коалиция е голямо – това наблюдават социологът Андрей Райчев и социалният антрополог Харалан Александров пред БНТ.

„Нинова няма ход, за нея излизане от властта е много лошо, тя ще мълчи най-много. Христо Иванов и Атанас Атанасов са пред излизане, те няма да мълчат. (Слави) Трифонов е пред изригване, пред събаряне. Какви рокади могат да предложат Петков и Василев“, запита Райчев.

По думите му има едно „перманентно друсане, което продължава година и половина. Мнозинството на двамата младежи (премиера Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев – б.р.), не беше тяхно мнозинство, това не беше техен вот, това беше специален вот – подарък за тях, както преди беше за Слави Трифонов, за да свалят Бойко Борисов“, каза Райчев.

„Те се държат като хора, които имат мнозинство, това е коренът на всички неприятности“, поясни Райчев. По думите му предстоят две големи вълни, които са като две цунами – едното е оръжия за Украйна и другото – Македония. Тези цунами вървят към това правителство и ще го удавят. Ако Нинова позволи да се даде оръжие на Украйна, тя ще получи нула гласа“, поясни социологът.

Също така, ако съпредседателят на ДБ Христо Иванов допусне да не се даде оръжие на Украйна, това е капан за тяхната структура. По македонския въпрос всички заедно с изключение на лидерите на коалицията мислят да не пада ветото. Електоратът това е решил и партиите няма да мръднат от тази позиция. Те са в тежка кулминация, каза Райчев.

Според Харалан Александров корабът на управлението, какъвто образ представи Райчев, не е в добро състояние, администрацията е в отчайващо състояние, те не работят. Екипажът на кораба се държи като шайка пирати, които са го превзели.

Има три причини към тази перверзна сглобка, които носят голямо напрежение, идеологическа несъвместимост; лична неприязън; задкулисните корпоративни интереси. По думите му личната неприязън почна много да си личи.

„Те обикновено правят между 1-2 скандала, вчера имаше четири. Личността на премиера има много дефицити – морални, комуникативни. В нормални условия той може да се справи отлично, въпреки подкрепата на нашите съюзници, българската публика избира да интерпретира тази подкрепа в негативен план – като свиреп външен натиск. Контекстът е променен и той извежда напред този стрес – тяхната повърхностност, незачитането на институционалните порядки и процедури, дълбокото презрително отношение към местното знание, факторите на средата. Всички дефицити нямаше да бъдат забелязани в друга ситуация. В публиката се събужда пасивно-агресивна съпротива, ние българите сме царе на пасивно-агресивната съпротива“, каза Александров.

Според Райчев ръководството на страната е искрено, управляващите са склонни да платят скъпа цена – заедно с ГЕРБ и ДПС да решат въпроса за банката (изборът на гуверньор за БНБ), защото са убедени в правотата си.

Това, което виждат американците и западноевропейците и Петков и Василев е черно-бяло, смята той. Българите са за спиране на войната, но те не демонизират руския народ, знаят за корупцията на Украйна, обясни той.

Александров изтъкна, че вчера Николай Хаджигенов и Арман Бабикян са вложили всичко от себе си, за да бъдат арестувани след като заляха с червена боя табелката на руското посолство. Опитът за немощна репресия води до негативен резултат, обясни социалният антрополог.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Немислимото се случи: Великобританският премиер Борис Джонсън скочи във войната
Next: Те държат коза: БСП прочете присъдата си за правителството на Кирил Петков

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.