Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ани Стоянова: Бялата мафия уби детето ми
  • Новини

Ани Стоянова: Бялата мафия уби детето ми

Иван Димитров Пешев септември 16, 2023
bqlastasmfasisdk.png

Майката на 15-годишната Даная призова за оставките на директора на „Пирогов“ и на министъра на здравеопазването

Майката на покойната 15-годишна Даная Ани Стоянова призова за оставка на директора на УМБАЛСМ „Пирогов“ Валентин Димитров заради неадекватната организация на работата в болницата и пропуските по време на лечението на детето ѝ в спешната болница.

Стоянова настоява и за оставката на здравния министър проф. Христо Хинков, когото тя обвинява за това, че „легитимира най-тежките корупционни модели в здравеопазването“.

Публикуваме постът на г-жа Стоянова без редакторска намеса:

Ще бъде малко дълго, но искам да обясня по-подробно, за да не стават недоразумения.

Жалба към ИСУЛ и детска хематология не сме подавали и няма да подадем.

Те си свършиха работата, дори и тази, която не е тяхна.

Д-р Стоянова беше на линия през цялото време, опитваше се да помогне, но разбирате, че това са отделни структури и комуникацията е трудна, понякога и невъзможна.

Нямам и никакви претенции към клиниката по “детска реанимация”, тези хора направиха всичко по силите си и също бяха изненадани от липсата на реакция от клиниката по неврохирургия.

Доц. Младенов- началник клиника, беше единствения, който говори с мен нормално, прояви разбиране и емпатия.

За жалост “Пирогов” е една болница със различни структури, комуникацията между тях е нарушена.

И не, нямам против специализантите, дълбоко уважавам избора им на професия, но имам против това, че за толкова време болницата не е обезпечена от специалист, който да поеме спешни случаи и да простъпи към хирургия при нужда.

Знаете ли колко всъщност ме боли, че в този случай един или двама специализанти ще трябва да понесат лична отговорност за това, че са били оставени от ръководството им да отговарят за случаи, за които все още нямат нужната квалификация! Боли ме, защото знам, че те не са могли да откажат, да се противопоставят на безумни управленски решения, които ги пращат за пушечно месо! И тях и децата ни.

Не са виновни и единиците висококвалифицирани специалисти, които имат своята нужда от физическа почивка! Хора, които са на ръба на силите си, защото вече са единици в тази страна.

Истински виновните са тези, които ръководят това – директора на болницата, министъра на здравеопазването, който за четири месеца не направи нищо освен да легитимира най-тежките корупционни модели в здравеопазването. Случаят с Майчин дом го показа толкова ясно, случаят с директора на Шейново, случая Емин.

И докато някой си играе на къща от карти за пореден път, аз не мога да прегърна детето си, моята Даная, моето бебче, моето слънчево момиче. И никога повече няма да мога.

Но това, което мога е да се боря и заради нея, заради всички деца като нея и няма сила в тази държава, която да ме спре!

Бялата мафия, да така ще я нарека, уби детето ми и ще обърнем света, ако трябва, за да спрем това! Моля всички достойни медици, хората да не се страхуват повече от истината и да застанем на страната на живота и почтеността, на страната на бъдещето за нас и децата ни.

Вярвам, че животът на детето ми не си е отишъл напразно и е време разделно.

Разделно не между пациентите и медиците, както се опитват да го изиграят, а време, в което всички ние да сме заедно и да изринем истинските виновни за погрома на здравната ни система!

Имам против липсата на мултидисциплинарен подход.

Имам против вменяването на вина в родителите.

Имам против агресията и лошото отношение.

Имам против липсата на детска болница и създаденият така наречен “обществен съвет”, който за два месеца не може да приеме един ред за функционирането си, а натиска да имаме “единна” комуникация по темата не спира!

Поради всичко това смятам за редно и въпрос на достойнство и морал проф. Хинков и директора на “Пирогов” д-р Валентин Димитров незабавно да подадат своите оставки.

През всичко това нямаше да мога да премина без подкрепата на едни от най-смелите жени, които познавам – екипът на Фондация Даная.

Благодаря на екипа на БТВ, на безстрашната Мария Цънцарова, Антон хекимян, на екипът на Лице в лице, 120 минути!

И не, няма да ни уплашат нито заплахите ви, нито опитите ви да ни дискредитирате, чрез силата на институциите, които представлявате!

ЗА ТЕБ, МАМИ!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите ликуват след тази новина, какво се случва с парите им
Next: Първа информация за операцията на Мира Добрева

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.