Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Антон Хекимян си призна всичко: Получих обаждането от Борисов и
  • Новини

Антон Хекимян си призна всичко: Получих обаждането от Борисов и

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
dsfhfdgjwrewdsfsd.png

Кандидатът на ГЕРБ за кмет на София Антон Хекимян даде първото си телевизионно
интервю.

„От 20 години съм в София. Влюбих се в града веднага. Живеехме четири човека
на квартира в центъра. Знам какво искат софиянци и как работят институциите.

 

Това не е филмов сценарий. Получих обаждане от Бойко Борисов. После имахме среща и поисках време, за да обмисля всичко. Решението ми не беше
емоционално, аз знам, че искам да го направя. Това не е подготвяно със седмици“,
каза той в ефира на БНТ.

„Няма от какво да се притеснявам. Внушения за нещо, което се е случило зад завесите, трябва да бъдат спрени“, категоричен
е Хекимян.

 

Той сподели, че знае повечето коментари и обиди към него след като е станало
ясно, че ще бъде кандидат за кмет на София. „Смущаваме, че журналисти нападат журналисти. Вбесяваме това“, добави той и обясни, че нито на него някой
му е говорил в слушалката, нито в Нова телевизия някой го е правил.

На обвиненията в публичното пространство, че е бил „къртица“ в bTV, той риагира
доста остро.

 

„Тази дума е обидна не само за колегите в bTV, които са едни от най-качествените
журналисти. Тази дума е обида за цялата журналистическа гилдия.

 

Защото аз, както
и всеки един колега в bTV може да потвърди, че съм работил професионално , спазвайки
всички журналистически стандарти по своя път. Знаех за какво ще бъда атакуван
и внушението, което ще бъде направена. Нямам притеснение за моя морал.

 

В момента и през годините отношенията ми с Бойко Борисов са професионални. Познавам
го от репортерските ми години. Аз съм човекът, който му е задавал най-неудобните въпроси.

Не мога да кажа, че съм златната резерва. Не съм спуснат отгоре. Аз съм правилният
избор.

 

Лидерът Борисов трябва да каже защо се спряха на мен. Не искам да бъда звездата
на политическото шоу.

Започнах срещите с хората. Някои ми казаха: „Защо го правиш?“, но София трябва да има своя достоен кмет“, добави още бившият журналист.

Хекимян подчерта, че да бъдеш в политиката не трябва да е самоцел, но ако искаш
да разполагаш с механизми, с които да променяш нещата, трябва да влезеш в политиката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптикът Янков смразяващо: Снегът иде до дни
Next: Пенсионерите ще ликуват след тези новини от НОИ, преизчисляват пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.