Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аня Пенчева: Родопски лечител ми препоръча тези две домашни лекарства и оттогава не съм боледувала
  • Новини

Аня Пенчева: Родопски лечител ми препоръча тези две домашни лекарства и оттогава не съм боледувала

Иван Димитров Пешев декември 6, 2023
lsagdlkfgklfdlhkfdhgf.png

Актрисата признава, че не се лекува с хапчета, а с точно такива рецепти за здраве!

Актрисата Аня Пенчева си остава неземно красива, без значение дали е на 20, на 30, или на 50 години. Това обаче се дължи не само на гена й, но и на начина на живот, който тя води. Основното в него е да не разчита на фармацевтичната индустрия и химията в лекарствата, а да се довери на природата и нейните велики рецепти за здраве, пише doctorbg.net.

Аня Пенчева споделя, че отдавна вече не прибягва до хапчета, а се възползва от рецептите за здраве, които научила преди около две години от стар лечител в Родопите.

Попаднала на него съвсем случайно, но срещата им й осигурила крепкото здраве и до днес.

Аня Пенчева споделя тези рецепти за здраве с всичките си приятели

„Този човек ми даде само два илача, но след тях не съм се разболявала“, казва актрисата, която щедро ги е споделила с всичките си приятели и близки.

Първият и най-силен от тях, е съвсем елементарен за направа като се състои от чесън – български обаче и лимон. Нужни са 300 грама чесън и един килограм свежи лимони.

„В блендер си смесвам чесъна и лимоните, но заедно с кората. После тази смес я слагам в литър и половина вече завряла вода и продължавам да варя за не повече от 15 минути на средна температура. Вари се с капак отгоре, за да е затворена течността. После оставям да изстине и пресипвам сместа в буркан с капачка“, разкрива цаката Аня Пенчева.

От тази смес, отвара или както и да я наречем, се пие точно 25 дни по 50 грама на всеки ден. После обаче задължително се почива десет дена и ако е необходимо, курсът се повтаря пак. Може да се прави на всеки шест месеца, за да служи не само за лечение, но и за защита срещу болести.

Тази рецепта помагала не само за укрепване на имунната система и борба с вируси и грип, но и чудесно служела за пречистване на кръвоносните съдове и предпазване от инфаркт или инсулт.

Втората от рецептите за здраве, които Аня Пенчева научила от родопския лечител, е за дълъг живот, посредством пълно пречистване на организма и стимулиране на защитните му сили.

При нея се взимат две лъжици с лимонов сок, пет грама пресен и настърган джинджифил, две лъжици качествен мед, щипка с лют пипер и щипка с анасон.

Прави се като се оставят да кипнат два литра вода, която трябва да ври не повече от пет минути. Когато изстине, се слагат в нея всички продукти, но непременно трябва да е вече изстинала. От тази напитка се пие през целия ден или по една чаша преди ядене.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обичан водещ се завръща на екрана: Дните на Билалов в Стани Богат са преброени
Next: Зимата подрани: Природен феномен сковава Европа в сняг и студ идната седмица

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.