Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аня Пенчева: Родопски лечител ми препоръча тези две домашни лекарства и оттогава не съм боледувала
  • Новини

Аня Пенчева: Родопски лечител ми препоръча тези две домашни лекарства и оттогава не съм боледувала

Иван Димитров Пешев декември 6, 2023
lsagdlkfgklfdlhkfdhgf.png

Актрисата признава, че не се лекува с хапчета, а с точно такива рецепти за здраве!

Актрисата Аня Пенчева си остава неземно красива, без значение дали е на 20, на 30, или на 50 години. Това обаче се дължи не само на гена й, но и на начина на живот, който тя води. Основното в него е да не разчита на фармацевтичната индустрия и химията в лекарствата, а да се довери на природата и нейните велики рецепти за здраве, пише doctorbg.net.

Аня Пенчева споделя, че отдавна вече не прибягва до хапчета, а се възползва от рецептите за здраве, които научила преди около две години от стар лечител в Родопите.

Попаднала на него съвсем случайно, но срещата им й осигурила крепкото здраве и до днес.

Аня Пенчева споделя тези рецепти за здраве с всичките си приятели

„Този човек ми даде само два илача, но след тях не съм се разболявала“, казва актрисата, която щедро ги е споделила с всичките си приятели и близки.

Първият и най-силен от тях, е съвсем елементарен за направа като се състои от чесън – български обаче и лимон. Нужни са 300 грама чесън и един килограм свежи лимони.

„В блендер си смесвам чесъна и лимоните, но заедно с кората. После тази смес я слагам в литър и половина вече завряла вода и продължавам да варя за не повече от 15 минути на средна температура. Вари се с капак отгоре, за да е затворена течността. После оставям да изстине и пресипвам сместа в буркан с капачка“, разкрива цаката Аня Пенчева.

От тази смес, отвара или както и да я наречем, се пие точно 25 дни по 50 грама на всеки ден. После обаче задължително се почива десет дена и ако е необходимо, курсът се повтаря пак. Може да се прави на всеки шест месеца, за да служи не само за лечение, но и за защита срещу болести.

Тази рецепта помагала не само за укрепване на имунната система и борба с вируси и грип, но и чудесно служела за пречистване на кръвоносните съдове и предпазване от инфаркт или инсулт.

Втората от рецептите за здраве, които Аня Пенчева научила от родопския лечител, е за дълъг живот, посредством пълно пречистване на организма и стимулиране на защитните му сили.

При нея се взимат две лъжици с лимонов сок, пет грама пресен и настърган джинджифил, две лъжици качествен мед, щипка с лют пипер и щипка с анасон.

Прави се като се оставят да кипнат два литра вода, която трябва да ври не повече от пет минути. Когато изстине, се слагат в нея всички продукти, но непременно трябва да е вече изстинала. От тази напитка се пие през целия ден или по една чаша преди ядене.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обичан водещ се завръща на екрана: Дните на Билалов в Стани Богат са преброени
Next: Зимата подрани: Природен феномен сковава Европа в сняг и студ идната седмица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.