Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Апокалипсис! Хаваите изгоряха: Откриват загинали в огъня, хванати за ръце
  • Новини

Апокалипсис! Хаваите изгоряха: Откриват загинали в огъня, хванати за ръце

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
hwatastassss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

55 са жертвите на огнения ад на Хавайските острови, а хиляди останаха без дом. Полицията обяви, че около хиляда души са в неизвестност.

Дългата брегова ивица, преди пълна с живот, сега е напълно унищожена. Изпепелени са коли, улици и домове.

„Там долу е имало хотели, бизнес сгради, ресторанти. В далечината се виждат останките, над които все още се извиват пушеци.

Във въздуха се носи тежка миризма на дим. А тук, на пристанището, много хора са се опитали да се спасят от огъня“, коментира Марта Келнер – репортер на „Скай Нюз“.

Идрис и съседът му Деймън скачат в океана. Прекарват три часа хванати са за парапета на кея, преди да бъдат спасени от лодка на бреговата охрана.

„Чухме експлозии, писъци. Като във филм на ужасите. Три пъти звънях на полицията, казаха, че не могат да стигнат до нас, накрая наредиха – „влизайте във водата“. В океана беше страшно. Молех се и си казвах: „нека не умирам днес“, коментира Идрис.

Канди бяга от пожара с мотопеда си.

„Някои са открити в къщите си, под развалините, държащи се за ръце. Огънят обградил къщите им, преди да успеят да избягат“, казва тя.

Условията остават опасни и непредвидими, предупредиха огнеборците.

Ветровете, предизвикани от урагана „Дора“, както и ниската влажност на въздуха, са виновни за разрастването на пожарите.

По рано днес проф. Георги Рачев заяви: „Пожарите на Хавайските острови са страшни. Това е погром. Абсолютно всичко е унищожено. Хората влизат в океана, за да се спасят и ги прибират от бреговата охрана.

На Хаваите са много добре подготвени за пожари и пазят природата, но неволно хвърлено нещо или едно стъкло могат да предизвикат запалване и всичко гори като кибрит“.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Искра Банкова – бивш PR на Желю Желев и журналист загина в ПТП
Next: Дори и след смъртта й, майката остава винаги с нас

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.