Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Арестуваха пастрока, държал дете сред мишки в кокошарник, давали му храна веднъж на ден
  • Без категория

Арестуваха пастрока, държал дете сред мишки в кокошарник, давали му храна веднъж на ден

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
fdgkosdfkhgdfhgfjgjfghjhg

Наблюдаващият делото прокурор Веселин Тодоров

  • 7-годишното момиченце ходело в 1-и клас изтощено и премръзнало, съученици отделяли от закуските си
  • Споделяло, че мъжът го бие, но от училището допускали, че може да преувеличава
  • Майката и партньорът отричат, но полицията открила детето в нечовешки условия

Повече от година 7-годишно момиче живяло в нечовешки условия във врачанското село Крушовица, сигнализирали жители на селото до агенцията за закрила на детето, дирекцията за социално подпомагане и прокуратурата.

 

Твърди се, че то е било принуждавано да спи в бивш кокошарник в имота на пастрока си. Там е получавало и храна, а

майката не правела нищо, за да защити дъщеря си

Момиченцето било принудено да живее в помещение, пригодено от пастрока като склад за гуми, в който нямало отопление.

Детето имало импровизирано легло от дъски, поставено върху автомобилните гуми, и разполагало само с едно одеяло и всекидневните си дрехи.

Момичето споделило, че в пристройката живеело на студено сред мишки и паяци, а пастрокът му често го биел.

Вратата на кокошарника винаги била залостена.

Детето ходело в първи клас на селското училище, но често изглеждало неадекватно и изтощено, забелязали местните. В училище се оплаквало, че е измръзнало и гладно, а съучениците му често отделяли за него от своите закуски.

Шефката на регионалната дирекция за социално подпомагане във Враца Мария Търнавска заяви, че не е потвърдено дали е живяло година и половина в постройка извън къщата, но е ясно, че то действително е оставяно без надзор от майка му и нейния партньор.

Тя лично се запознала с условията, в които е живяло детето, и ги определи като потресаващи.

Момиченцето споделило, че рядко се храни, а ядене му давали през прозореца на пристройката.

От училището на 7-годишното дете са подали противоречива информация до дирекцията за социално подпомагане – детето споделяло, че е бито от пастрока си, но се допускало, че може да преувеличава.

Социалните работници продължават да проучват ситуацията с информация от различни източници.

Continue Reading

Previous: Майка ми всяка седмица пръскаше леглото със спирт, а аз се чудих защо. Като разбрах започнах и аз да го правя
Next: Първа снимка на простреляната маникюристка в Русе, СПЕШНО се търсят кръводарители

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.