Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Археолози разбулиха една от най-големите вековни мистерии
  • Новини

Археолози разбулиха една от най-големите вековни мистерии

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
rhqwtyqwtashbasb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жители на природен парк „Шуменско плато“ разбулиха, без да знаят, мистерия, над която учени работят безуспешно повече от 100 години – откъде са каменните блокове, с които са построени дворците във Велики Преслав.

Варовиковата кариера се намират близо до шуменското село Средня, на около 15 км от средновековната българска столица, съобщава БГНЕС.

Служителите на парка я открили случайно, докато правели карта на района. Те помислили, че плитката пещера е скален манастир, а правоъгълните следи в стените са за поставяне на икони.

Пред извиканите доста по-късно археолози обаче се разкрила съвсем друга картина. „Когато видях всичко, ми се подкосиха краката. Трябваха ми две-три минути, за да осъзная, че очите ми виждат стара каменна кариера“, разказва директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Георги Майсторски.

Сондажните проучвания започнали едва вчера, но днес специалистите вече са категорични – структурата на камъка в кариерата е абсолютно същата като стените на двореца и крепостните стени във Велики Преслав.

На място отчетливо се вижда, че от стените са дялани блокове. Повечето от тях са със страни 80х40х30 см – точният размер на блоковете в столицата на цар Симеон Велики.

На около метър дълбочина в пръстта пред кариерата археолозите попаднали на натрошени камъни, което, според тях, показва, че блоковете са дообработвани фино на място и след това са транспортирани до столицата.

Това ставало с волски или биволски впрягове. Открити са и парчета от керамични съдове, вероятно използвани от работниците.

„В кариерата открихме и старобългарски и стари рунически знаци, характерни за периода разцъфнали кръстове (те изобразяват кръстния знак, стилизиран с флорални мотиви, бел.ред.), както и на няколко места владетелския знак ипсилон“, допълва Майсторски.

Той смята, че кариерата не е единствената в района на с. Средня и има поне още няколко. Оттам, казва той, е възможно да са добивани камъните за крепостта в Плиска. Това обаче ще се докаже с геоложки лабораторен анализ на материала.

На мястото на варовиковата кариера работят 10 души. В екипа има специалисти от БАН и ат музеите във Велики Преслав (museum-preslav.com) и Шумен (museum-shumen.com). Те се надяват времето да се задържи сухо още поне десетина дни, докато напреднат разкопките, както и да получат финансиране, за да ги продължат през пролетта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невероятна мистерия: Каква тайна се крие в Дяволското гърло
Next: Къде лежат най-големите неоткрити съкровища в България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.