Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев шашна цяла Европа. Искат го в правителствата на Германия и Великобритания
  • Новини

Асен Василев шашна цяла Европа. Искат го в правителствата на Германия и Великобритания

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
sfdgdfgerrrr.png

Знаете ли колко време му трябва на нашия финансов министър Асен Василев да “прочете” екселска таблица със стройни редове от цифри? Точно две минути! За толкова той е успял да ги осмисли и да е готов с анализа. Както и да го облече в категорична словесна форма, пише 24 часа.

Същото остро око и максимална концентрация вицепремиерът притежава и за текстове без цифри. “За секунди хваща граматически грешки колкото и дълги да са текстовете”, разказват от екипа му.

В умението му бързо да анализира вече са убедени повечето депутати от бюджетната комисия в парламента, както и хората, с които работи във финансовото министерство.

Защото са били преки свидетели на мълниеносните му реакции по време на маратоните за последните два бюджета. А продължителността на обсъжданията бе наистина впечатляваща – по 12-14 часа няколко поредни дни.

Поне видимо човекът, който управлява държавните финанси в момента, никога не изглежда разколебан, притеснен или уплашен.

Справка – една от последните му реплики по отношение не на кого да е, а към човека, който, поне формално, отвори вратата на политиката пред Асен Василев – президента Румен Радев.

Когато той “захапа” правителството заради напрегнатия спор да отпуснем ли военна помощ на Украйна и означава ли това участие във войната, Василев без колебание отсече: “Позицията, която президентът Радев изрази, че давайки оръжие на Украйна, ние продължаваме войната, е позорна.

Защото в нея имплицитно стои разбирането, че Русия ще победи в този конфликт. Аз смятам, че Украйна ще победи и ние трябва да ѝ помогнем да го направи”.

Анализатори и наблюдатели побързаха да определят тези думи като “бунт срещу политическия родител”. Дали този бунт ще доведе до развод, или просто е поредното категорично изказано мнение, присъщо на Василев, предстои да видим.

Във всеки случай точно оценката му сложи началото на цяла серия от “реплики” и “дуплики”, която някои дори определиха като политическа криза.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако си родена на една от тези 4 дати, то си дошла на този свят със специална мисия
Next: Бъркани яйца по турски – ашколсун на комшиите за тази вкусотия!

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.