Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев шашна цяла Европа. Искат го в правителствата на Германия и Великобритания
  • Новини

Асен Василев шашна цяла Европа. Искат го в правителствата на Германия и Великобритания

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
asdwekffdskmgkfdhgkfgh.png

Знаете ли колко време му трябва на бившия финансов министър Асен Василев да “прочете” екселска таблица със стройни редове от цифри?

 

Точно две минути! За толкова той е успял да ги осмисли и да е готов с анализа. Както и да го облече в категорична словесна форма, пише 24 часа.

Същото остро око и максимална концентрация вицепремиерът притежава и за текстове без цифри. “За секунди хваща граматически грешки колкото и дълги да са текстовете”, разказват от екипа му.

В умението му бързо да анализира вече са убедени повечето депутати от бюджетната комисия в парламента, както и хората, с които работи във финансовото министерство.

Защото са били преки свидетели на мълниеносните му реакции по време на маратоните за последните два бюджета. А продължителността на обсъжданията бе наистина впечатляваща – по 12-14 часа няколко поредни дни.

 

Поне видимо човекът, който управлява държавните финанси в момента, никога не изглежда разколебан, притеснен или уплашен.

Справка – една от последните му реплики по отношение не на кого да е, а към човека, който, поне формално, отвори вратата на политиката пред Асен Василев – президента Румен Радев.

Когато той “захапа” правителството заради напрегнатия спор да отпуснем ли военна помощ на Украйна и означава ли това участие във войната, Василев без колебание отсече: “Позицията, която президентът Радев изрази, че давайки оръжие на Украйна, ние продължаваме войната, е позорна.

Защото в нея имплицитно стои разбирането, че Русия ще победи в този конфликт. Аз смятам, че Украйна ще победи и ние трябва да ѝ помогнем да го направи”.

Анализатори и наблюдатели побързаха да определят тези думи като “бунт срещу политическия родител”. Дали този бунт ще доведе до развод, или просто е поредното категорично изказано мнение, присъщо на Василев, предстои да видим.

Във всеки случай точно оценката му сложи началото на цяла серия от “реплики” и “дуплики”, която някои дори определиха като политическа криза.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Необичайно явление ще има в небето над България на 14 декември точно в 21 часа
Next: Ясновидката, посочена от пророчицата от Рупите за нейна наследница: Надминах леля Ванга и Вера Кочовска

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.