Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Ванга се провикна, когато двама яки младежи ме сграбчиха
  • Новини

Баба Ванга се провикна, когато двама яки младежи ме сграбчиха

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
proviknasebabavanga.jpg

Фотографът от Пловдив Милан Христов си спомни за своята кратка среща с баба Ванга. Христов споделя, че тя е продължила около 5 секунди и 10 кадъра.

Ето какво споделя той във фейсбук: Беше юнска жега. Пред оградата на къщата имаше около 200 човека. Нямаше ред. Приближих се до вратата, там пазеше слаб възрастен човек. Видях баба Ванга на около 20/25 метра от вратата да седи под навеса и да разговаря с мъж и жена. Опитах да снимам с 70/210 мм един… два пъти…

Не става, аз съм отстрани на беседката. В един момент възрастният пазач отиде настрани покрай оградата. Вратата беше леко открехната и аз се шмугнах и повече нищо не чувах и не виждах с широки крачки бързах към навеса….. Стоях на около 2-3 метра от Ванга и снимах кадър след кадър без да поглеждам настрани…..

По едно време усетих суматоха около мен и двама яки младежи ме понесоха към вратата, а Ванга се провикна. Не пипайте момчето, то прави хубави работи!

Това беше моята среща с Ванга за около 5 сек и 10 кадъра…

На днешния ден (б.р. – 11 август ) през 1996 год. тя почина.

Бог да я прости.

Източник: plovdiv24

Още за баба Ванга:

Всяка година в навечерието на 11 август – деня на кончината на прочутата българска пророчица баба Ванга, която напусна този свят през 1996 г., в родния ѝ дом и на гроба ѝ се стичат стотици поклонници

Много от хората, които са благодарни за предсказанията на ясновидката посещават храма „Св. Петка Българска“, построен в землището на с. Рупите, край гр. Петрич, където Ванга прекарва последните години от живота си и финансира построяването на храма, чиито стенописи са дело на художника акад. Светлин Русев, припомня БНР

Тъй като храмът не е изпълнен по канона, възприет от православната ни църква, параклисът не е осветен и затова е наричан само „храм“, без да се уточнява на каква религия.

Някои от приближените до Ванга твърдят, че приживе тя е определила настоящата 2022 година като преломна за човечеството. Политическата обстановка ще бъде обострена, твърдяла гадателката и казвала, че някои съюзи и договорености ще рухнат, но на тяхно място ще се проявят нови. Според нея тези хора, които намерят в себе си сили да не се отчайват и да се преборят с трудностите, ще успеят да продължат напред.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дръжте се за стола! Асен Василев дръпна килимчето под краката на приятеля си Кирил Петков, ето как
Next: Страхотна вест от НСИ: Забогатяхте! По 2200 лева на човек от

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.