Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Гина от Лехчево: На сума народ съм дала рецептата, един недоволен няма! (семейно наследство от векове)
  • Новини

Баба Гина от Лехчево: На сума народ съм дала рецептата, един недоволен няма! (семейно наследство от векове)

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
basbahgkaskdasidasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Баба Гина Трифонова от село Лехчево признава, че стига да може, би помогнала на всички – затова и споделя своята рецепта за здраве!

Тя е на достолепните 90 години и не е измислила сама своята рецепта за здраве, което вече цяло село Лехчево използва, а и се е прочуло и в съседните села. Наследила го от своята баба, която пък го знаела от нейната.

Това природна рецепта за здраве на баба Гина е страшно силна и няма човек, на когото не може да помогне, твърди самата тя. С тази рецепта баба Гина е помагала на хората да засилят неимоверно имунната си система, да се отърват от грип и дори пневмония.

Ползата й при лечение на анемия, също е безспорно доказана още преди години от нея и съселяните й.

Рецептата на баба Гина Трифонова се прави повече от лесно, признава самата тя. За да си направим това истинско чудо, ни трябват само точните съставки и упоритост при приема на природното лекарство.

Взимаме половин буркан мед – истински и не захаросан, около 50 грама семена от коприва, два лимона, две глави лук, които настъргваме на ренде и около 100 грама орехи – задължително нарязани на ситно и ако може да са млади.

Орехите режем или ги намачкваме в хаванче, а лимоните се изстискват на сок. След това ни трябва по-голяма купа, в която да сложим най-напред меда, после сока от лимоните, след тях настъргания лук, семената от коприва и накрая орехите.

„Разбърквате много хубаво всички продукти в купата, а после изсипвате в стъклен буркан и го бутате в хладилника. Там трябва да се съхранява, за да му е хладно и да издържи“, обяснява баба Гина Трифонова.

Тя се кълне в тази рецепта за здраве и чудните й свойства, тъй като я ползвала още от дете. Правила я нейната баба, която пък я научила от своята баба. „Лекарство не съм видяла. А и що ми е да давам пари, които и без това нямам, та да купувам тези измислени препарати по аптеките. Всичките са измама и лъжа, само да богатеят някои, а другите да мрем“, ядосва се баба Гина.

Тя се кълне, че ако всеки ден взимаме от нейната рецепта по 4-5 лъжички – преди хранене поне тридесет минути, то няма да се разболеем цялата зима. А ако в момента ни мъчи грип или дори пневмония, ще отшумят направо докато мигнем – макар и метафорично казано. Лечението обаче става пет пъти по-бързо.

„Цяло село съм излекувала с тази рецепта. И винаги ще го правя, ще я казвам на всички хора, дорде съм жива. Като мога да помогна, защо да не го направя?“, смее се баба Гина Трифонова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имам 11 деца от 8 различни мъже: Не ме е срам, това е предимство!
Next: Румъния в страх от трус като в Турция. Спешно действат с мерки за сградите

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.