Когато Чък замина за колежа, баба му му даде кутия, за да я отвори само когато времената станаха трудни, така че той я спаси. Отворил го едва когато тя минала, защото му било тежко и не можел да повярва какво е запазила вътре.
„Бабо, не е нужно да ми даваш нищо повече. Ти ми даде и беше всичко, от което можех да имам нужда“, каза Чък на баба си Констанс, която току-що го спря на вратата. Той се канеше да замине за колежа си в Калифорния, далеч от малкото им родно градче в Юта, където тя го беше отгледала.
Дълги години те имаха само един друг и Констанс даваше на внука си всичко, което можеше с работата си. Може да не са имали много, но са щастливи, дори и да са били само двамата толкова дълго време.
Хлапето започна работа на 15 на няколко почасови концерта, за да помага в къщата и даваше почти цялата си заплата на баба си. Той запазваше само малко, за да излиза с приятелите си от време на време. Сега той заминаваше и те не знаеха кога ще се видят, защото Чък трябваше да работи и да учи едновременно.
Никога не си е представял какво ще намери вътре. Не го очакваше, което само го направи още по-нещастен.
Той вече беше опаковал багажа и готов да се отправи към най-близката автогара за дългото си пътуване, когато Констанс го спря, като му каза, че има нещо да му даде.
„Ето, ето. Трябва да вземеш това, Чък“, каза тя, бутайки кутия в ръцете му. Беше някак тежък.
„О, бабо. Това е доста тежко. Какво има вътре? Може би можем да го изпратим по пощата“, каза той, притеснен, че вече носи толкова много, когато нямаше собствена кола.
„Не, не. Не можем да го изпратим по пощата. Ценно е“, поклати глава Констанс. — Но, Чък, трябва да обещаеш да не го отваряш, докато не му дойде времето.
— Кога ще дойде времето? – учуди се 18-годишният младеж и повдигна вежда.
— Отворете го само в трудни моменти — продължи Констанс, гледайки го със сериозни, широко отворени очи.
Чък се намръщи и стисна устни. Но той кимна и постави кутията плътно в една от чантите си. „Добре, бабо. Да вървим“, каза той и двамата тръгнаха към автобусната спирка.
Те се прегърнаха, а Констанс плака, докато внукът й се качваше в автобуса. — Не забравяй да се позабавляваш, Чък! — извика тя и той й помаха от мястото си до прозореца.
Чък не подозираше, че това ще е последният път, когато я вижда…
Чък никога не се връща в Юта, но той и Констанс поддържат постоянна комуникация през годините, когато той завършва колеж и получава първата си работа в Силиконовата долина. Баба му беше болна по време на церемонията по дипломирането му, но това беше добре. Знаеше, че тя е там духом, защото нищо от това не би било възможно без нея.
За съжаление, две години след дипломирането си, той получава най-ужасното телефонно обаждане, което някой може да получи. Констанс така и не се беше събудила и светът на Чък сякаш свърши тук и тогава.
Той хаотично опаковаше нещата си у дома, плачеше и хвърляше неща на пода от разочарование и скръб. Мразеше се, задето не я посети, откакто си тръгна. Чувстваше се виновен, че тя почина сама след всичко, което пожертва, за да го отгледа.
„Такъв е животът. Нали? Само едно ужасно нещо след друго и след това ни няма“, изплю Чък и ядосаният му юмрук се спря на вратата на килера.
Неочаквано нещо се раздвижи вътре и падна шумно. С дълга въздишка той отвори килера и забеляза нещо, което не беше виждал от години.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: