Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Юлия се пребори с рака и се закле да помага на болни хора, така, както тя се е спасила
  • Новини

Баба Юлия се пребори с рака и се закле да помага на болни хора, така, както тя се е спасила

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
basbasdasgasd.png

Напредъкът в медицината е осезаем, но въпреки него лекарите нерядко вдигат ръце. Обаче има лечителка, която е върнала към живота безнадеждно болните

В поредицата „Ничия земя“ по Нова ТВ, авторът Даниела Тренчева ни отведе в село Крибул, където живее баба Юлия, която стана една от най-известните лечителки след няколко предавания за нея.

Това е добрата лечителка баба Юлия

Баба Юлия наследила дарбата да лекува от своята майка.

Не изпускай тези оферти:

Тя лее куршум, чете молитви и отвежда болните до една скала, през която трябва да минат, за да оздравеят.

 

Баба Юлия боледувала от рак на черния дроб и на дебелото черво.

Тя дала обет, че ако оздравее, ще помага на хората.

Дала обет, че няма да поиска и една стотинка.

Хората оставят каквото пожелаят.

Но хората днес са много болни, вече почти всеки втори човек страда от рак.

Дневно минават по 50 човека през дома й и се докоснат до лечебните практики на баба Юлия.

Най-голямата радост за баба Юлия е, когато се върнат оздравелите хора и кажат, че са добре.

Наскоро 200 чувала с дрехи и конци били събрани от дърветата и били изгорени.

Поне веднъж в годината на човек трябва да му се лее куршум, който прочиства от лоши енергии.

Малко дете проговорило на място. Това е една от най-големите радости за баба Юлия.

Мястото е високо енергийно. Правени са изследвания с модерна техника.

В Родопите има много силни места, но този камък е най-силен, обяснява баба Юлия.

Баба Юлия казва, че никой не се е обадил, че не е оздравял.

Много хора са получили диагноза, че ще умрат.

Отиват при добрата лечителка баба Юлия и после оздравяват.

В скалите живее змия.

Имало една жена преди време и змията не й позволила да мине.

Баба Юлия смята, че е била някоя безверница, затова не са я допуснали да премине.

Преди да отидете при лечителката трябва да вземете 3 л. брашно, 1 л. сол и червен конец с дължината на вашия ръст.

С десния крак влизате в камъка, а излизате на лявата страна. После връзвате стара дреха на дърво наоколо, за да остане болестта там завинаги.

Може да бъдат занесени дрехи на болни близки, без те да присъстват лично.

 

Continue Reading

Previous: 76-годишна милионерка забременя от 19-годишния си приятел
Next: Баба каза попита момичето с татуировките нещо, от което разсмя целия автобус, а то слезе на следващата спирка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.