Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бабата до нас цяло лято събираше шишарки. Чак когато показаха дома й по телевизията, разбрах за какво са били! Приказка
  • Новини

Бабата до нас цяло лято събираше шишарки. Чак когато показаха дома й по телевизията, разбрах за какво са били! Приказка

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
babasbashasihasr.jpg

Жената от съседната къща цяло лято събира шишарки и ги носеше у дома си. Ние тайничко й се присмивахме. Но каква беше изненадата ни, когато малко по-късно ни показа дома и градината си, украсени с тези невероятни произведения !

Малцина са тези, които умеят да направят нещо толкова красиво с този прекрасен естествен материал – шишарката .

Днес сме ви приготвили 20-тина страхотни и вдъхновяващи идеи за създаването на полезни предмети за дома и градината от шишарки . Просто очарователно!

Не изпускай тези оферти:

 

Този декоративен бокал  е едно от творенията на жената. Впечатляващо, нали?
предмети, направени от шишарки
От шишарки могат да се направят тези прекрасни и екологично чисти саксии за цветя :
предмети, направени от шишарки
Шишарките могат лесно да бъдат разглобени на малки парченца. А с тях спокойно може да облепите старата купа. Изглежда като люспите на дракон , нали?
предмети, направени от шишарки
В такава кошница  биха изглеждали страхотно плодове и цветя.
предмети, направени от шишарки
А може да комбинирате шишарките с електрически гирлянд  и да получите този изненадващо красив резултат.
предмети, направени от шишарки
Уникална кашпа за нежната орхидея .
предмети, направени от шишарки
Този елегантен свещник може да бъде празнична украса на масата.
предмети, направени от шишарки
Разбира се, създаването на тази многослойна ваза ще отнеме много време, но резултатът си заслужава!
предмети, направени от шишарки
Шишарките – отличен материал дори за създаване на сватбени букети !
предмети, направени от шишарки
В в тази  саморъчно направена саксия  вече растат декоративни треви. Напомня на таралеж, нали?
предмети, направени от шишарки
Можете да използвате  шишарки за украса на сватбените подаръци  и дори – на тортата!
предмети, направени от шишарки
Просто невероятна идея. За да го направите, просто трябва да избелите събраните шишарки .
предмети, направени от шишарки
От шишарки може да се създаде дори такава прелестна миниатюра – истински дом на феите . Магическо!
предмети, направени от шишарки
Харесват ли ви тези изкуствени цветя ? Неочаквано красиво, нали? Освен това, те никога не увяхват.
предмети, направени от шишарки
Тази украса е достойна и за най-претенциозната трапеза!
предмети, направени от шишарки
Тази пъстра лятна композиция радва окото и сърцето. Не е за вярване, че е направена само от шишарки!
предмети, направени от шишарки

Достатъчно е да намерим само малко време, малко желание и, разбира се, дузина или две шишарки. Останалото е въображение и вдъхновение! Украсете и вие дома си и зарадвайте близки и роднини!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво е представлявал и как е работел: Първият български мобилен телефон е направен още през далечната 1965 година
Next: Невиждана трагедия! Баща на 4 деца се обеси във Враца

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.