Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бабина хитрост за хрупкаво кисело зеле – сложи тези плодове в бидончето и ще стане сочно и твърдичко
  • Новини

Бабина хитрост за хрупкаво кисело зеле – сложи тези плодове в бидончето и ще стане сочно и твърдичко

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
dsgskdfhkmdfgkhdfghfg.png

Вече му е време – повечето от вас сигурно вече са купили зелки и се готвят да ги сложат в бидона. Традицията повелява това да стане около Архангеловден, въпреки че температурите тази година са доста по-високи от обичайното и може да забавите малко приготвянето му.

Нека си припомним заедно основните правила при приготвяне на кисело зеле – ще ги откриете в текста по-долу, но преди това ще ви издадем една “ бабина тайна “ за хрупкаво и сочно кисело зеле . Оказва се, че много хора слагат в бидона със зелето конкретни плодове , с които си гарантират винаги перфектен резултат.

Например, за по-бърза ферментация и стегнат вид на зеленчука, опитните домакини използват някои плодове – ябълки или червени боровинки. Те придават хрупкавина на туршията и я правят по-вкусна. Освен това намаляват вероятността от омекване на зеленчука. Добавянето на тези плодове има още едно предимство – увеличават значително концентрацията на витамини в нея.

 

Използвайте късни сортове ябълки. Достатъчно е да добавите около 1 кг ябълки за около 30 кг зеле. Ако сте решили да използват боровинки, необходимото количество е около 300-400 грама.

 

По време на ферментацията се образува млечна киселина. Ферментацията е процес, при който ацидофилните бактерии, присъстващи в зелето, метаболизират захарите и произвеждат млечна киселина.

 

Тя действа като консервант, тъй като инхибира образуването на други видове вредни бактерии. Ферментиралото зеле съдържа пробиотик, т.е. живи микроорганизми, които спомагат за подобряване на функционирането на нашата чревна флора.

 

Полезните бактерии помагат да абсорбираме и метаболизираме хранителните вещества от храната и също така укрепват имунната система. Трябва да се отбележи, че това свойство се запазва, ако зелето се консумира сурово, без термична обработка.

 

За всеки килограм бяло зеле ще ви трябва едра сол в количество 2% от теглото на зеленчука. Добавете 1 корен хрян. Може да се добави бахар и карамфил. Друг метод за изчисляване на количеството сол е спрямо водата за саламурата – на 10 л вода се слага 400 гр сол.

Зелките се измиват, почистват се горните листа, в долната им част с помощта на нож се прави кръст. Нареждат се плътно в бидона. Следва приготвяне на саламурата. Водата може да се затопли леко и солта да се разтвори в нея. Разбърква се добре и след това зелките се заливат с нея. Отгоре се слага кръстачка за притискане на зелките, така че те да са под повърхността на водата.

Не забравяйте първите няколко дни от ферментацията да отваряте бидона и да претакате зелето всеки ден, защото процесът на ферментация създава въглероден диоксид (това трябва да се прави само през първите няколко дни). Съхранявайте бидона на хладно и сухо място, идеалната температура е между 18°C-20°C. Оставете зелето да ферментира поне 2 седмици, но това време зависи от вашия вкус:

колкото повече време имате за ферментация, толкова по-крехко ще бъде зелето и толкова по-кисел ще бъде вкусът му. След като вкусът достигне желаното ниво, може да преместите зелето на по-хладно място, където ферментацията се забавя значително.

Continue Reading

Previous: Седмици след сватбата мъжът й замина на бойното поле и не се върна, а след 68 години тя разбра цялата истина
Next: Mед и сода за хляб: Ако знаех какво може да направи содата, когато се смеси с мед, отдавна щях да го направя

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.