Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бай Марин ни даде страхотен трик за отглеждане на домати в оранжерия от пластмасови бутилки
  • Новини

Бай Марин ни даде страхотен трик за отглеждане на домати в оранжерия от пластмасови бутилки

Иван Димитров Пешев юли 14, 2022
babiamarinin.jpg

Целта на някои градинари е да произведат по-ранна продукция от зеленчуци. Така е и при нашия читател Марин Маринов.

С технологията, която прилага в градината си, той получава реколта от домати с 40-45 дни по-рано от останалите. За целта градинарят всяка пролет си прави оранжерия, която не е от полиетилен или стъкло, а от пластмасови бутилки. Използва шишета от минерална вода (галони), които са с обем около 20 литра, тъй като са по-твърди и издържат повече години, видя TRG.

Докато в полиетиленовите оранжерии се отглеждат предимно хибридни домати, които притежават висока раннозрелост, в създадената от мен оранжерия, могат да се засаждат различни сортове, разказва Марин Маринов.

Тук гъбните болести нападат растенията по-рядко, а освен това доматите за ранно производство може да се отглеждат без задължително разсадът да е пикиран.

Семената се сеят по-рано

Засяването на семена за производство на разсад се прави по-рано от обичайното време. По принцип бай Марин засажда доматите в градината на 1 април. Разсажда растения, когато са на 65-70-дневна възраст.

Така че ориентировъчно сеитбата се прави в средата на януари. Градинарят засява гъст разсад в сандъчета, а по-късно пикира растенията поединично в кофички. Грижите за разсада са едни и същи както при обикновеното производство.

Засаждане на 1 април

Засаждането се прави поединично, по едно растение на 7 см от от двете страни на всеки кол. Марин използва железни колове, тъй като са по-удобни и практични за технологията, която прилага. На всеки кол поставя по една бутилка с отрязано дъно, които се придържат с кабел, за да се регулират. Растенията се засаждат шахматно по схема 70 на 70 см.

От години градинарят засажда доматите на 1 април, а първите плодове бере към 25 юни.

Отначало засажда растенията на равна повърхност. Постепенно с окопаването загърля стъблото, което при нужда почиства от най-долните листа и оформя браздите.

Ако този метод за садене на домати Ви е харесал, ще бъдем благодарни ако го споделите с приятелите си във Фейсбук!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма оправия! Вижте какво започнаха да слагат в сиренето и месото
Next: Първи кадри от взрива и днешната трагедия в София

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.