Медийни публикации и сигнали за пране на пари ще са основание за вземане на мерки
Банките в ЕС, включително в България, започват да прилагат много по-комплексен и задълбочен подход, а не формални мерки, както до момента, при анализиране на потенциалните случаи на пране на пари и финансиране на тероризъм.
Клиентите и операциите ще се оценяват не само на база формални показатели и данни в публични регистри, но и съобразно всякаква достоверна публична информация – от медийни публикации, неправителствени организации, доклади, авторитетни академични публикации и др. На практика кредитните институции ще се превърнат в нещо като частни агенции за финансово разузнаване, пише Mediapool
Това става ясно от „Насоки относно рисковите фактори, свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризма“, издадени от Европейския банков орган (ЕБО) на базата на директивата срещу прането на пари и финансирането на тероризма. В четвъртък те бяха приети за прилагане у нас от 7 октомври 2021 г. с решение на управителния съвет на Българската народна банка (БНБ).
Не изпускай тези оферти:
Ако трезорите решат да приложат насоките стриктно, голяма част от българския политически и бизнес елит е възможно да се окаже със сериозни проблеми да ползва услугите на финансовия сектор у нас след 7 октомври тази година.
Документът на практика ще улесни банковия сектор при прилагането на санкционни списъци от рода на съставения въз основа на глобалния закон „Магнитски“ на САЩ. Любопитна страна на насоките е, че подобно на американските санкции не изискват влезли в сила присъди за корупция или злоупотреби, за да ограничат финансовите операции на съмнителни бизнесмени и политици.
Тъй като няма особено доверие, че националните органи могат да се справят самостоятелно с прането на пари и финансирането на тероризма, Европейската комисия във вторник обяви, че ще създаде на нов централен общоевропейски „Орган за борба с прането на пари“ – AMLA (Anti-Money Laundering Authority). Европа бе принудена да затегне регулациите в сферата след поредица от разкрития на тежки случаи на пране на пари през авторитетни банки в ЕС.
„Видните политически личности“ са априори съмнителни
Насоките, съставени от ЕБО, определят рисковите фактори, които банките и останалите финансови дружества следва да вземат предвид, когато правят оценка на риска от пране на пари и финансиране на тероризъм по отношение на конкретен клиент, финансова операция или сделка. Въз основа на насоките банките трябва да коригират досегашната си политика в тази сфера.
От трезорите се очаква да имат системи и механизми за контрол и оценка на риска, които непрекъснато се актуализират.
Банките са длъжни да направят първоначална комплексна оценка на клиента, която включва идентифициране, установяване на действителния собственик (ако става дума за фирма), проверка на самоличността на физическите лица и установяване на целта на деловите взаимоотношения.
Въз основа на директивата срещу прането на пари трезорите задължително правят разширена комплексна проверка на клиента, когато той или действителният собственик е „видна политическа личност“, когато сделката е с високорискова трета държава или когато става дума за операции, които са сложни, необичайно големи, осъществени по необичайни схеми или нямат явна икономическа и законна цел.
Когато банката работи с „видна политическа личност“, тя е длъжна „винаги“ да предприеме мерки за установяване на източника на богатството и произхода на средствата и да се увери, че политикът не получава постъпленията от корупция или друга престъпна дейност. Решенията за сключване или продължаване на деловите взаимоотношения с видната политическа личност трябва да се вземат от висшето ръководство на банката.
Специална част от насоките е посветена на т. нар. частно банкиране, при което се предоставят банкови и други финансови услуги на заможни частни лица и техните семейства или дружества.
В тези случаи рискът от злоупотреби, укриване на произхода на средствата или на данъци се счита за особено висок. Затова банката е длъжна да прави по-задълбочена проверка на клиента, да регистрира посещенията си при него, както и да предприеме действия за установяване на източника на богатството и произхода на средствата.
Банките ще събират достоверна информация отвсякъде
За да идентифицират риска от пране на пари и финансиране на тероризма, банките са длъжни „винаги“ да отчитат следните източници на информация: наднационалната оценка на риска на Европейската комисия; списъка на Европейската комисия с високорискови трети държави; информация от правителствата, като например национални оценки на риска, политически изявления и сигнали на правителството; информация от регулаторните органи; информация от звената за финансово разузнаване (ЗФР) и правоприлагащи агенции, например доклади за заплахите, сигнали и типологии.
Други източници на информация, които дружествата следва да вземат предвид, включват, но не се ограничават до тях са:
собствените познания и професионален опит на банката;
информация от браншови организации;
информация от гражданското общество, например индекси за корупция и доклади по държави;
информация от международни органи по стандартизация, като например съвместни доклади за оценка или правно необвързващи черни списъци;
информация от достоверни и надеждни публични източници, например статии от вестници с добра репутация;
информация от достоверни и надеждни търговски организации, например доклади за риска и разузнавателни такива;
информация от статистически организации и от академичните среди.
При идентифициране на рисковите фактори, свързани с клиентите, трябва да се следи професионалната дейност на клиента и действителния собственик, репутацията и поведението му. В този случай рисковите фактори включват въпроси като:
Свързан ли е клиентът или действителният собственик със сектори, които обикновено се свързват с по-висок риск от корупция – например строителство, фармацевтични продукти и здравеопазване, търговия с оръжие и отбрана, добивната промишленост, обществени поръчки, хазарт, търговия на ценни метали?
Свързан ли е клиентът или действителният собственик със сектори, които включват значителни суми пари в брой?
Клиентите имат ли политически връзки, например дали са видни политически личности, или техен действителен собственик е видна политическа личност?
Клиентът или действителният собственик заема ли друга важна позиция, или ползва ли се с широка обществена известност, която би могла да им даде възможност за злоупотреба с това положение за лично обогатяване?
Например, дали те са местни или регионални висши държавни служители с възможност да влияят върху възлагането на обществени поръчки, вземащи решения членове на знакови спортни организации или физически лица, които са известни с влиянието си върху правителството и други високопоставени политици?
Съществуват ли неблагоприятни съобщения в медиите или други надеждни източници на информация за клиента, например има ли твърдения за престъпност или тероризъм, които уличават клиента или действителния собственик?
Ако е така, надеждни и достоверни ли са те? Дружествата следва да определят достоверността на твърденията въз основа на качеството и независимостта на източника на данни и запазването на отчитането на тези твърдения, наред с други съображения. Дружествата следва да отбележат, че липсата на наказателни присъди само по себе си може да не бъде достатъчно за отхвърляне на твърденията за нарушения.
Клиентът, действителният собственик или лице, за което е публично известно, че е тясно свързано с тях, имало ли е запорирани активи поради административни или наказателни производства или обвинения в тероризъм или финансиране на тероризма?
Знае ли дружеството дали клиентът или действителният собственик е бил обект на доклад за съмнителни сделки в миналото?
Има ли дружеството вътрешна информация за почтеността на клиента или действителния собственик, получена например в хода на дългогодишни делови взаимоотношения?
Клиентът желае ли сделки, които са сложни, необичайни или неочаквано големи или се извършват по необичайни или неочаквани схеми, нямат явна икономическа или законна цел или стабилно търговско основание?
Клиентът поискал ли е ненужни или прекомерни нива на поверителност?
Може ли източникът на богатство или произходът на средства на клиента или действителния собственик да бъде лесно обяснен, например чрез тяхната професия, наследство или инвестиции? Правдоподобно ли е обяснението?
Подобни насоки да подробно разписани във връзка с държавите и географските области, където е регистриран клиентът или където се осъществяват сделките. Разписани са и рисковите фактори, свързани със самите продукти, услуги и сделки, които са предмет на операциите.
На банките се дава възможност да решат да претеглят рисковите фактори в зависимост от относителната им важност и да вземат решение за най-подходящия начин за категоризиране на риска.
Освен че трябва да докладват на финансовото разузнаване, банките могат да вземат решение да отстранят риска, като спрат да предлагат услуги на определени категории клиенти или пък да се ограничат до предлагане единствено на основни финансови продукти и услуги на тези лица. В същото време финансовите институции трябва да внимават да не лишават неправомерно легитимните си клиенти от финансови услуги.
Системите за оценка на риска следва да са пропорционални, пише още в насоките. Малките дружества, които не предлагат сложни продукти или услуги и които имат ограничена или изцяло местна експозиция, може да не се нуждаят от сложна или усъвършенствана оценка на риска, пише в насоките.