Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща на 2 деца обяснява: Ето защо обичам тялото на жена ми след раждането
  • Новини

Баща на 2 деца обяснява: Ето защо обичам тялото на жена ми след раждането

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
brermenrasorkas.png

Брет Ортлер е съпруг, баща на две деца и автор, който в откровен и емоционален текст обяснява защо харесва тялото на съпругата си, която била бременна 4 пъти, но загубила две деца …

Той твърди, че не възнамерява да съди за външния вид на любимия човек, защото тя е родила техните деца, които правят ценен всеки ден от живота му.

Абсолютно нищо.

Първо, тялото на жена ми след раждането изобщо не е моя работа. Да, аз съм й съпруг, но списъкът с мнения, които са важни, становището на съпруга за тялото на съпругата е някъде доста назад.

Не изпускай тези оферти:

Плюс това, известен факт е, че бременността рядко се случва от само себе си, така че аз съм пряко отговорен за промените, които са станали. С други думи, това е точно това, за което се договорихме. Когато казваш „Нека да имаме бебе!“ Може би си представяш, че твоето дете ще направи първата стъпка на Марс или ще открие лек за рака, но също така казваш:

„Ей госпожо, искам да носиш моето дете 9 месеца.

 

Ако сме достатъчно щастливи, от това ще произлезе живо и здраво дете. Но този процес драстично ще те промени, ще доведе до огромни, трайни промени в ума и характера ти, да не говорим за неизбежните промени в тялото. А да, фактически ще станеш диспенсер за мляко и ще качиш доста килограми, за да прескочиш 4 тегловни категории в бокса.

 

И тук не са споменати очевидните симптоми на самата бременност.

Разбира се, през колко повече бременности премине вашата партньорка, толкова по-лошо ще става. Ние имаме две деца, но жена ми е била бременна 4 пъти. Toва са общо 26 месеца – две години гадене и желание за произволна храни, да не говорим за последствията от кърменето и белезите от секциото.

Да изясним: тялото на жена ми се промени поради бременност, е и какво? Промените могат да отидат по дяволите, тя е същата секси блондинка, която е била винаги. И моето тялото се промени. Когато се оженихме, аз бях на 27 години.

 

Тренирах с тежести, тичах и все още се чуствах боец, какъвто бях някога. Сега, вдигам тежко, само когато си играя с моята новородена дъщеря в стаята и я вдигам все едно лети, моето бягане се свежда до това да гоня 3-годишното си дете, докато се преструвам, че съм Снежното чудовище от „Frozen“ и най-големият опонент, с който се боря е въпросът дали да ям 3 парчета пица или 6.

Идеята да съдя тялото на жена ми е отвратителна, защото е егоистично и късогледо.

Обичам тяло на жена ми, защото, когато го гледам, виждам моето семейство, а семейството ми прави живота ми ценен всеки ден. А и защото след всичко, на което съм я подложил, тя все още спи с мен.

Continue Reading

Previous: Родилка пусна снимка от родилната зала, а под снимката заваляха стотици коментари
Next: Съпруг изчисли колко струва труда на жена му вкъщи и изуми всички

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.