Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща отнесе мъртвата си дъщеря в болница, по-късно се разбра всичко
  • Новини

Баща отнесе мъртвата си дъщеря в болница, по-късно се разбра всичко

Иван Димитров Пешев юли 4, 2022
mqotaudadushterq.jpg

19-годишно момиче от Англия беше прегазено от побеснелия си баща с кола , докато се опитвала да го спре да пребие приятеля й с лост, пише Metro.

44-годишният Найджъл Малт беше обзет от ярост, докато карал колата. Тийнейджърката живеела в къщата с майка си и по-малките си братя и сестри. Бащата бил отчужден от семейството си и живеел на друг адрес.

Прокурорът обяви пред съда, че Малт е запалил колата и е сгазил дъщеря си.

След като я съборил на земята, той я минал през нея с колата си. Спрял, а след това отново минал с колата по тялото й – каза той.

Писъците на Лорън, докато баща й я тъпкал, бяха чути от съдебните заседатели, на които бяха пуснати записи от охранителни камери и ужасени съседи.

Аутопсията установила, че момичето е починало от тежки наранявания на гърдите и корема.

Всъщност тя беше смачкана до смърт – добави прокурора.

В нощта, когато убил дъщеря си, Малт нарушил ограничителната заповед, като отишъл в магазина, където работела Карън. Там той направил няколко телефонни разговора с нея, преди да отиде до дома й.

Съдебният процес разбра, че Малт се е карал с дъщеря си заради нейния приятел Артър Марнел, преди да се опита да атакува Марнел с лост. Той започна да го преследва с мерцедеса си, преди Лорън да му попречи.

Ти я уби, ти я уби, по дяволите – крещяла майката на починалото момиче, която чула последните й писъци

След това Малт постави тялото на момичето в колата и потеглил.

Бащата отнесъл тялото на дъщеря си в болницата, но лекарите само констатирали смъртта й.

Чухме силен трясък и тълпа от викове и крясъци, които бяха последвани от звука на движеща се кола. Излязох навън и попитах съседа си какво се е случило. Казаха ми, че момиче е блъснато от кола. По пътя имаше следи от сблъсък, но момичето го нямаше – разказа тогава един от съседите.

Защитата твърди, че бащата случайно е убил дъщеря си и че не е знаел, че е била толкова близо до колата, когато е дал на заден ход. /News2.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави с нов удар по Киро и Асен, разкри тяхна незаконна схема
Next: Когато имам проблеми, винаги си паля по един дафинов лист и поне 4 грижи изчезват

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.