Още чакам синът ми да се върне
Доли ЛУКАНОВА
„Това са два различни случая. Сашко не е отвлечен. За какво им е?! Това е 12-годишно момченце. Не става за продаване, не става за осиновяване, бащата няма врагове. Проблемът е, че след толкова денонощия без храна, на студено, нещата не са розови. Термокамери трудно ще го засекат. Надявам се детето да има късмет и да бъде намерено.“ Това каза пред „България Днес“ Тодор Деянов – бащата на безследно изчезналия преди 25 години Съвестин.
Съветът, който той дава на родителите на Александър и на други, изживяващи подобна трагедия, е да не се доверяват на врачки и гадателки.
Не изпускай тези оферти:
„Слушах, че проверяват всички сигнали, включително на хора със способности. Няма такива хора. Ако имаше, аз щях да знам и да насочвам всички натам, а не да се чудя как да съдя държавата толкова години, за да имам средства за частно издирване. Това е губене на време. Минали сме по този път, изследвали сме, проверявали сме, няма нищо подобно“, категоричен е Тодор.
В същото време той още не е изгубил надежда, че неговото дете може да се намери.
„За да дочакаш някого, трябва ти да оцелееш. Това правя през последните години. Чакам Съвестин да се върне. Има такива случаи в България и се надявам детето ми да ме потърси някой ден!“, казва Тодор.
Денят е 6 май – Гергьовден, а годината 1997. 7-годишният тогава малчуган излиза да играе пред блока в столичния кв. „Люлин“, както всеки ден, заедно с приятелчета. Вечерта не се прибира и никой не чува нищо за него никога повече. Първоначално се появява надежда, че детето е тръгнало на разходка из София. Получава се информация, че момченцето е видяно на „Лъвов мост“ и предположение, че се е подхлъзнало и удавило в реката. Претърсването на канала не дава резултат. Полицейското издирване, безсънните нощи на родителите му и съпричастността на цяла България – също.
Отнякъде се появяват свидетели, които твърдят, че момченцето е качено в малка кола. Издирвателните действия се насочват към иранец и родна проститутка, живеещи на семейни начала. Жената имала дете, което си играело със Съвестин. До ден днешен не се знае къде са тези хора. За иранеца се пуска слух, че е мъртъв, според други сведения – изселил се е в чужбина.
„Забъркан беше един иранец, който се покриваше от двама генерали в МВР. Имал е присъди за търговия с деца в Германия и какво ли още не“, категоричен е Тодор.
Бащата посочи още преди години, че в похищението на детето му участие са взели сержанти от Троян и от Плевен, на които дори се знаели имената им. 10 години след изчезването на Съвестин баща му демонстративно пали снимки с образите на тогавашния президент Георги Първанов, кмета на София Бойко Борисов, министър-председателя Сергей Станишев, на министрите Йвайло Калфин, Румен Петков и Пламен Орешарски, както и тази на председателя на Народното събрание Георги Пирински.
Според Тодор момче като Съвестин струва 200 000 долара, а осиновителите му най-вероятно са били богаташи, които или са загубили свое дете и не могат да имат собствено, или просто са решили, че искат да имат син, който да изглежда точно по определен начин.
„Схемата се оказа елементарна – на детенце, което е отвлечено от страната ни, от Косово, от Молдова, му се подменят документите. Тази подмяна става в България или Румъния. Така беше навремето, когато се занимавах с тези неща. Взимат си детето и слагат истинската му снимка върху картон на сираче от дом, в който никой не го търси. Тази схема е международна. Децата са стока, която струва много пари. Отиват не само за осиновяване, а и към педофилски канали, а тези канали са католически. В тях участва папата. Е, какво да му кажеш на него“, допълва борбеният баща.
Тодор е сигурен, че Съвестин е изведен от страната ни с подменена самоличност. Родителят казва, че точно неговият син е похитен, защото семейството му било бедно и скромно, без връзки и протекции. С една дума – лесна мишена за похитителите.
„Успях да осъдя прокуратурата. Успях да осъдя България в Страсбург, но какво от това?! Детето ми го няма“, споделя още с мъка Деянов.
Въпреки всички трудности и затворени пред него врати Тодор посвещава целия си живот на това да търси сина си, но така и не се стигна до категорично информация за момчето.
„Проблемът е, че когато им оправят документите, ги приспиват с амобарбитал, който предизвиква частична амнезия. При деца това остава трайно. Понякога, когато разберат, че са осиновени, надявам се да е тази версия, понеже Съвестин е красиво дете, тръгват от любопитство да търсят откъде са. Това, което проумях още в самото начало, е, че нещата не зависят от мен, а от неговия късмет и от хората, при които е“, таи надежда родителят и допълва:
„Знам, че трябва да се усмихвам. Характерът ми е такъв – притежавам ирония и самоирония. Никакъв алкохол и никакви други глупости, защото за пред хората се държиш, но когато останеш сам със себе си, нещата са други.“
Днес Деянов вече не живее в столичния кв. „Люлин“. Избягал е от шума на забързания град и спомените, които има в него. Всеки месец идва да наглежда жилището, тъй като това е единственият адрес, който Съвестин знае.
Майка му го сънува
Откакто го няма, майката на Съвестин съвсем загубила вяра и желание за живот. С Тодор са разделени отдавна, но и тя чака сина си. Веднъж го е сънувала в красива тропическа градина и той й е казал: „Мамо, аз ще се върна, но няма да е скоро“.
„От този момент нито приема, нито предава. Щом го е сънувала, вярва, че е така. Хората по този начин бягат от трагедията. Тя така се самоизолира“, разказва Тодор, който междувременно губи и сестра си, която е най-голямата му опора.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: