Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Без да подозира: Жена живее 99 години с органи на съвсем грешни места
  • Новини

Без да подозира: Жена живее 99 години с органи на съвсем грешни места

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
orrgansgansgisk.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Без да подозира: Жена живее 99 години с органи на съвсем „грешни“ места

В архивите на международната медицина има десетки и даже стотици случаи, които оставят безусловно без думи дори и най-големите светила в тази просвета. Често те се натъкват на толкоз огромни аномалии, че първите им думи са „ Това не е допустимо! “. За един от тези случаи споделя вестник „ 24 часа “.

През пролетта на 2018-а година група от петима студенти по медицина подготвяли човешко тяло за проучване в лабораторията по дисекция на трупове в Орегонския университет за опазване на здравето и просвета в Портланд. Те желали да видят тайните на човешкото тяло, които познавали единствено от учебниците по анатомия.
Медицински еднорог

Трупът, който ще изследват, е на 99-годишна жена, умряла от естествена гибел. Името й е Роуз Мари Бентли, студентите обаче не знаели това. От респект и почитание към тези, които са дали телата си на наукта, на младите откриватели не се дават детайлности и елементи от персоналния живот на индивида, живял в миналото в тялото, което в този момент лежи на сребристата маса пред тях, разяснява Си Ен Ен.

Но студентите и техните професори скоро ще схванат, че госпожа Бентли е била толкоз специфична, че заслужава своето особено място

в здравната литература и историческите книги. Целия си живот тя била с левокардия – множеството от жизненоважните й органи били съвсем огледално обърнати като разположение в тялото. Това положение както и голям брой други странни, само че и красиви в чудатостта си аномалии, трансформирали госпожа Бентли в нещо като медицински еднорог.

„ Мисля, че шансът да се откри различен човек като нея, е един на 50 милиона “, разяснява асистентът Камерън Уокър, който преподава в курса по Основи на клиничната анатомия. „ Не мисля, че някой от нас ще не помни този случай„, добавя още той.

Без да подозира: Жена живее 99 години с органи на напълно “ неверни “ места

Изследователската група е трябвало да стартира с отваряне на гръдната празнина на умрялата жена. Но малко по-късно студентите почнали да слагат под въпрос своите медицински знания.
„ В сърцето й липсваше огромна вена, която нормално е от дясната страна “, споделя Нилсен, който управлява групата.

Дълго я търсели, само че не могли да я намерят, имали възприятието, че полудяват. Извикали професорите и ги попитали дали те пропущат нещо, с цел да не могат да я видят. Професорите първо били шокирани от студените, че не могат да я открият, а след това от това, което дружно открили. Типичното тяло

има огромна вена, която следва дясната страна на гръбначния дирек, извива се под черния дроб и изпразва деоксигенираната кръв в сърцето.

Вената на госпожа Бентли била отляво и вместо да приключва непосредствено в сърцето, тя продължавала през диафрагмата й, през гръбначните прешлени, достигала аортната арка и се изпразвала в дясната страна на сърцето. Никой от нас няма кръвоносен съд, който да прави това непосредствено.

Множество вени или липсвали при старата жена, или били на напълно друго място. Дясното предсърдие на сърцето й било двойно по-голямо от нормалното. Белият и дроб имал единствено две повърхности, вместо типичните три. Вместо отляво, стомахът й бил отдясно. Черният й дроб, който е най-вече вдясно ситуиран, при нея се намерил най-вече вляво. Далакът й бил отдясно, вместо отляво. Дебелото й черво също било обърнато.

1 на 50 милиона
Левокардията се появява рано в развиването на плода – евентуално от 30-ия до 45-ия ден на бременността. Все още няма пояснения какви са аргументите за това. Състоянието се среща единствено при 1 от 22 000 бебета и е непроменяемо обвързвано с тежко вродено сърдечно заболяване. Поради сърдечни недостатъци, едвам от 5% до 13% от родените с левокардия живеят след 5-годишна възраст.

Известни са случаите на 13-годишно момче и 73-годишен, които са определяни за хората, съумели най-дълго да живеят с това положение.
Роуз Мари Бентли е родена с особеност, само че няма сърдечни недостатъци и това й разрешава да доближи възрастта от 99 години. Заедно с другите си изключително редки анатомични аномалии, казусът на Бентли е 1 на 50 милиона, разясняват от университета в Портланд.

Роуз – религия в науката и „ дай очите ми на човек, който в никакъв случай не е виждал изгрева на слънцето “
Роуз Мари Фелпс е родена в малко градче на брега на Орегон. Тя е най-малката от четирите деца в фамилията, споделя 78-годишната й щерка Пати Хелминг.

Роуз има още 4 деца. Тя е коафьор по специалност, само че била мощно очарована от науката, споделя Пати и има вяра, че майка й е щяла да бъде добра здравна сестра, в случай че е имала опцията да се образова.
По време на Втората международна война взе участие като доброволец в оказването на здравна помощ.

Била е разчувствана, когато някой я потърсил в границите на изследване на оживелите от едра шарка, с която тя се преборила като дете.

Единствените здравословни недоволства на госпожа Бентли били за хронични киселини.
Никой от фамилията на Роуз не предполагал, че може да има нещо необичайно в тялото й. „ Тя беше доста здрава, постоянно правеше нещо, подтикваше ни към нещо – лов на риба, плуване. Беше отличен плувец “, разяснява друга от дъщерите й – Джинджър Робинс.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да си спомним за големия Георги Парцалев
Next: Автобус зарадва хиляди: Мила Родино, ти си земен рай

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.