Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бездомно момче е трябвало да спи на пода в гаража, започва да плаче, когато разбира, че отново има дом
  • Новини

Бездомно момче е трябвало да спи на пода в гаража, започва да плаче, когато разбира, че отново има дом

Иван Димитров Пешев април 7, 2023
homelessboyyy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На такава млада възраст едно момче трябваше да преживее почти загубата на баща си, да бъде изгонено от собствения си дом и да спи на студения под в гаража. Той копнееше за чувство на безопасност и сигурност, когато един ден научи, че най-накрая има собствен дом.

Животът не винаги ще бъде мил и ще има предизвикателства, които ще изпитат нашата вяра и способността ни да се издигнем над обстоятелствата. За едно семейство във Флорида изглеждаше, че нищо не им върви, когато преживяха едно изпитание след друго.

Две млади момчета гледаха как баща им се бори да остане жив, след като се разболя. Той претърпя операция, която в крайна сметка спаси живота му, но възстановяването му беше бавно и болезнено.

Семейството се бори финансово

Баща им не можеше да работи в продължение на седем месеца, което напълно изтощи финансовите им възможности. Докато майка им работеше на две места, това все още не беше достатъчно, за да покрие нарастващите им сметки.

Въпреки всичките й усилия те загубиха апартамента си. С възстановяващ се баща и бореща се майка, двете момчета събраха живота си и заживяха в свободна стая в къщата на семеен приятел.

С рязко покачващите се цени на наемите във Флорида, семейството не можеше да си позволи да си намери собствено жилище. Те бяха щастливи, че са заедно, но всички мечтаеха за деня, когато могат да бъдат на място, което биха могли да нарекат „дом“.

Преместване от място на място

Знаейки, че не могат да живеят в дома на своя приятел завинаги, те се преместиха в хотел, където се настаняваха и напускаха всеки ден. Стана изтощително, но те нямаха избор, тъй като им беше отказано многократно, когато се опитаха да търсят дом, в който да живеят.

През всичко това родителите на момчетата се опитваха да ги обсипят с любов. Те искаха да уверят децата си, че въпреки всичко, което се случва, те са в безопасност, докато са заедно.

Вместо да си изкарва нещата на момчетата, майка им използва TikTok като изход, за да освободи емоциите си. Тя публикува видео, което бързо стана вирусно, казвайки:

„Когато сте бездомни повече от месец, децата ви спят на пода в гаража, остават ви 3 дни във вашето [временно] жилище и ви е отказано още едно място за живеене [заради] наема кризата във Флорида е извън контрол.“

Техните молитви в крайна сметка бяха отговорени

Хората в интернет съчувстваха на майката, която не искаше нищо повече от децата си да живеят на удобно място. Те я обсипваха с любов и молитви и по Божията милост тези молитви в крайна сметка бяха отговорени.

След като бяха без дом повече от месец, момчетата най-накрая се прибраха у дома. Родителите им ги закараха до къща, където те разкриха, че там ще живеят.

Най-малкият им син беше зашеметен. Той започна да подскача нагоре-надолу, плачейки невярващо. След това той прегърна по-големия си брат и родителите си.

Най-малкият им син беше поразен

„Мамо!“ извика той. Имаше някои големи чувства, които трябваше да освободи, и изпита облекчение, че най-накрая вече нямаше нужда да спи на пода в гаража. Младото момче дори имаше собствено пространство у дома!

Хората в интернет нямаше как да не споделят своите коментари за тежката ситуация на семейството. Някои знаеха точно как се чувства семейството, докато други им съчувстваха.

Единият похвали по-големия брат, че утеши по-малкия си брат, когато започна да плаче. „Някой друг да забележи, че по-големият брат дори не можеше да си позволи да го усети? Той веднага отиде при брат си, за да осигури защита и сигурност“, пише тя.

„Децата просто искат сигурност. Спомням си това чувство, да можеш да имаш нещо, което да наречеш свое, след като си изпитал обратното, е безценно. Бог да благослови това семейство, нека никога повече не им се наложи да изпитват това чувство“, каза друг.

Други не можеха да не забележат колко травматизирано беше младото момче, защото трябваше да премине през толкова трудни обстоятелства. „Виждате колко травма вече е видяло това дете. Реакцията му е всичко“, коментира потребител.

В крайна сметка хората бяха щастливи, че семейството най-накрая има място, което да нарече дом. След като преминаха през изпитание след изпитание, нещата най-накрая се оформиха и те успяха да изпитат още една възможност да живеят добър живот.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изгоненият от шеф Ангелов Мартин се прослави при шеф Манчев
Next: Бездомен мъж помага на стара дама да занесе хранителните стоки вкъщи, на следващия ден научава, че собственикът на магазина го търси

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.