Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безпрецедентно! Рецидивист се развилня, удари полицай в София и стана страшно
  • Новини

Безпрецедентно! Рецидивист се развилня, удари полицай в София и стана страшно

Иван Димитров Пешев септември 22, 2022
recasidasidaso.jpg

Прокуратурата привлече към наказателна отговорност 38-годишен мъж, ударил на полицай в столицата, съобщиха от обвинението.

Инцидентът е станал на 19 септември, около 11:30 часа на спирка на градския транспорт – „Площад Сточна гара“.

По случая се води разследване. Обвиняемият е осъждан многократно и е извършил деянието в изпитателен срок на предходно осъждане.

Предвид възможността да извърши друго престъпление или да се укрие, той е задържан за срок до 72 часа.

Не изпускай тези оферти:

Предстои да бъде внесено искане в съда за разглеждане на дело за вземане на мярка – постоянен арест спрямо него.

Още криминални:

Швейцарски тир, превозващ вино за Турция на връщане към Швейцария, се заклещи в локалното платно на „Цариградско шосе“, близо до Орлов мост в София.

За час тирът беше паркиран на тротоара, за да не пречи на движението. Обяснението на шофьора е, че навигацията го е вкарала в грешното платно.

От полицията му съставиха акт за нарушаване на пътен знак. Със съдействието на КАТ движението по локалното платно беше спряно и на заден ход швейцарският тир успя да излезе от локалното платно, след което потегли по „Цариградско шосе“ на път за границата.

Хора от кооперацията, където беше паркиран тирът, първоначално са се стреснали, тъй като не са знаели какво е съдържанието на цистерната. След като стана ясно, че в нея е имало вино, напрежението спадна.

Жителите коментираха, че това е пореден случай на заклещени едрогабаритни автомобили на това място в центъра на столицата.

Още крими:

Задържаният в Пловдив сириец Масуд А., на 29 години, сочен за организатор на канала с бежанци, при който загинаха двама полицаи в Бургас, вече е с обвинение. Заедно с него са привлечени и още четирима българи, сред които е една жена от задържаните общо вчера 12 души.

Петимата са обвинени от пловдивската районна прокуратура, че са организирали и подпомогнали пребиваване в Пловдив на общо 24 бежанци от Сирия, Афганистан и Мароко. Сред тях е бил и 17-годишен, както и две по-малки деца. На всички бил осигурен подслон в Пловдив. Таксата за превоз на мигрант била 3000 евро.

Масуд и четиримата му сподвижници са задържани за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор. Предстои да бъде внесено искане в съда за постоянния им арест.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 8 ранени след удара на автобус в дърво, инфаркт покосил шофьора
Next: Ексклузивно! Главсекът на МВР със скандални разкрития за спецакциите, сковали страната

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.