Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Белоградчик се прочу с уникална находка, която преобръща световната история
  • Новини

Белоградчик се прочу с уникална находка, която преобръща световната история

Иван Димитров Пешев юли 5, 2023
kzasoraisrkqkksis.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Според последната сензационна теория, находката, открита в пещерата Козарника в околностите на Белоградчик, тотално преобръща световната история

Уникална находка, открита в Белоградчик, преобръща световната история

Уникална находка, открита в Белоградчик, преобръща световната история. Според последната сензационна теория, находката, открита в пещерата Козарника в околностите на Белоградчик разбунва научните среди сред историци и археолози.

Преди да бъде проучена пещерата, се е смятало, че праисторическите европейци са преминали от Африка към Европа чрез протока Гибралтар.

Тази теория е подкрепена от находки, открити в Испания и Турция, които датират между 400 000 и 800 000 години.

За разлика от тях, френски учени са попаднали на следи от човешки живот в пещерата Козарника, които могат да бъдат датирани от 1,6 до 1,4 млн. години, съобщи Стандарт нюз.

Находката в пещерата край Белоградчик е била открита напълно случайно. За пръв път за нея се съобщава през далечната 1933 г. от археолога Рафаил Попов, който прави пълни описания на откритията си, според които в Козарника са живели хора от каменната ера.

Демир бозан 6 билки за нерви, които ще ви избавят от страхове и паник атаки

60 години по-късно, през 1996 г. научна експедиция, начело на която е ст.н.с. Николай Сираков от Археологическия институт към БАН, и Жан-Люк Гуадели, френски учен от Института по геология и праистория на кватернера от Бордо, които започват да изучават следите от палеонтологията и геологията на Козарника.

Уникалната находка, която преобръща световната история, всъщност представлява зъб на древен представител на семейството Homo, по всяка вероятност Homo Erectus, както и животински кости, по които са направени множество резки. Те са умишлено, а не случайно направени, категорични са специалистите.

И така, българо-френската археологическа експедиция започва да проучва отделните фази на късния палеолит.

Учените разкриват, че в Козарника са открити 18 културни пласта и 16 геологически хоризонта. Сред тях най-важни са най-долните пластове, тъй като те датира отпреди повече от 35 хилядолетия. Откритите следи от живот в пещерата променят световната теория за настъпването на хората от Африка към Европа.

Разкопките в региона на Белоградчик продължават. Учените са попаднали още на скелети на отдавна изчезнали древни животни, като пантери, лъвове, пещерни хиени. Открити са още и множество сечива, изработени от кости и кремък.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво не трябва да правите през първите 40 дни след смъртта на любим човек
Next: Чудните мостове крият едни от най-големите мистерии и легенди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.