Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бербатов тъне в разкош като болярин! Хотелът му гледа към Царевец, а из Търново звездата фучи с джип за 130 бона
  • Новини

Бербатов тъне в разкош като болярин! Хотелът му гледа към Царевец, а из Търново звездата фучи с джип за 130 бона

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
rashakshoasjaj.jpg

Возилото на Бербо за над 130 000 лева е познато в града и напълно подхожда на излъчването му на звезда. Митко е треньор на нападателите на Етър, но въпреки наглед скромната си длъжност в щаба на Александър Томаш привлича огромен интерес от страна на всички в старата столица, пише столичен вестник, съобщават от пик.

В града Бербо е забелязан да се движи облечен в тесни сини джинси и високи светлокафяви обувки. Това най-вероятно скоро ще се превърне и в най-актуалната местна мода. Хотелът, в който е отседнал Бербатов, разполага със суперлуксозни апартаменти, панорамен асансьор, невероятна гледка към историческия хълм Царевец и СПА зона с топъл басейн и джакузи.

В такава обстановка Берба гради своята стратегия за тренировките в Етър. А вероятно и своите нови ходове в словесната си война с президента на Славия Венци Стефанов. Босът на „белите“ го захапа за това, че като футболист се отказа от националния отбор на България. И че по този начин е казал „майната ви“ на всички в родината. Митко отвърна, че той символизира промяната в нашия футбол. Бил казал „майната ви“ на такива като Стефанов. С това медийната престрелка не спря.

„Бербатов е един самовлюбен млад човек, който говори само в първо лице, единствено число – заяви Стефанов. – Пожелавам му да бъде здрав и да постигне успехи! Ще се радвам един ден да стане мениджър на Манчестър Юнайтед, винаги е приятно да видиш успял българин. За момента обаче буксува като помощник-треньор в Етър. Като беше футболист, защо не направи нещо голямо за националния отбор, Димитре? В главата ти са някакви кокали…

Ако Бербатов си мисли, че ставаш президент, за да лапаш кокала, жестоко се лъже! Кокали няма, момче! Има бачкане! Бачкаш заедно с държавата и за младите, само тогава може да се получи нещо. Кокали има в болните мозъци!“

И след мача на Славия с ЦСКА-София, загубен от „белите“ с 0:1, Стефанов се спря на темата „Бербатов“ в разговора си с репортери.
„Той в Търново говори само с пажовете си – заяви президентът на Славия. – С някой от вас говорил ли е? Мен навсякъде по света ме питат за Стоичков, никога не са ме питали за Бербатов. Когато Митко Бербатов каза „да го д*хате, аз не искам да играя за България“, това какъв маркетинг беше? Това е антимаркетинг за България? Когато аз съм си давал парите за спорта, той е правил бр-бр-бр. Всяка жаба да си знае гьола.

Като го видя да прави нещо за спорта, а не само стойки, да седне и да разговаря с мен.“
По всичко личи, че тази битка тепърва ще се разгаря и двамата участници в нея все още не са казали своята последна дума. Изглежда, че сега на ред е Димитър Бербатов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест! Почина най-обичаният лекар, който излекува хиляди безплатно
Next: Древен българин спи в пещерите на Тибет вече 2400 години! Очакват да се събуди и да поведе България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.