Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бесте Сабри зарязана от баща си, майка й не й дава да отиде в Би Би Си
  • Новини

Бесте Сабри зарязана от баща си, майка й не й дава да отиде в Би Би Си

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
bestsgdassgffdgfgfd.png

Без баща израства Бесте Сабри, след като татко й заминава на гурбет в Турция и семейството й никога повече не се събира. Това разкрива в ефира на предаването „Търси се“ майката на талантливата млада журналистка Нели Юриева.

Бесте е едва на 9 месеца, когато баща й Субхи Карадаг заминава да работи в Турция. По това време, през 90-те, политиката на държавата не позволява цели семейства да се местят. Нели прави два опита да замине с Бесте в южната ни съседка, за да се съберат, но опитите се оказват напразни.

 

Първия път майката и тогава 3-годишната дъщеря заминават на екскурзия в Сирия, като идеята им е на връщане да минат през Турция и да останат там. Опитът им пропада. Въпреки че не получават черни печати в паспортите, при втория опит разбират, че всъщност имат такива. Тогава летят със самолет от София до Истанбул, но пътуването им приключва на летището в турския мегаполис.

 

 

Още на първия граничен контрол служители им казват, че двете имат 5-годишна забрана за влизане в страната. „В тия три дена, в които бяхме депортирани и спяхме на една пейка, баща й не дойде да ни види“, спомня си през сълзи Нели, при което в студиото и Бесте едва успява да сдържи сълзите си. След този случай майката решава да се разведе.

 

Журналистката рядко поддържа връзка с баща си. Въпреки че в годините след това ходи при него лятото, двамата така и не успяват да създадат емоционална връзка. В ефира на предаването Бесте дори призна, че от 2 г. не е виждала баща си и не знае как изглежда. „Чуваме се два пъти годишно“, разкрива тя, но твърди, че въпреки това в случай на нужда да разчита на татко си. Във видеопослание, направено за „Търси се“ Субхи заявява, че Бесте е най-хубавото нещо в живота му. Скептично и със смесени чувства 28-годишната журналистка приема думите му.

 

 

 

 

Разривът с баща й не е единствената мащабна трудност в живота на Бесте. Тежко се оказва и решението й да се откаже от една от мечтите си и от възможност, която получава сред хиляди други кандидати – да започне стаж в Би Би Си след завършването на университет. По молба на майка си, която не иска Бесте да живее в чужбина, младата журналистка се завръща в България. Така обещаващата млада дама заменя ефира на Би Би Си с този на Би Ти Ви, където доказва таланта и професионализма си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите недоволни от БТВ. Обявиха Бояна и Осман за победители
Next: Това летище в Северна България става третото с най-дълга писта у нас

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.