Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Беше едва на 41, радваше ни от телевизионния екран. Нека почива в мир, издъхнал е в съня си
  • Новини

Беше едва на 41, радваше ни от телевизионния екран. Нека почива в мир, издъхнал е в съня си

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
sdhdfhfghfghtrh.png

Той си отиде на 41 години

Актьорът Хийт Фрийман почина на 41 години в съня си, пише Dailymail. Той бе най-известен с ролята си в сериала „Кости”.

„Талантлив актьор, режисьор, продуцент, изключителен готвач и солиден приятел. Ще ми липсваш толкова много и ще ценя всеки невероятен спомен, който сме имали’, написа в социалните мрежи моделът Шана Моуклър.

Актрисата Ашли Бенсън пък написа „Ще те обичам завинаги“ в Instagram.

Още една скръбна вест:

Актьорът Дейвид Маккалъм почина на 90-годишна възраст, предадоха осведомителните агенции, цитирани от БТА.

Шотландският актьор, музикант и писател е роден е в Глазгоу, Великобритания, през 1933 г., но когато е на 10 години с родителите му заживяват в Лондон.

На Телевизионния фестивал в Монте Карло през 2009 г. (Снимка: Getty Images)

Дейвид Маккалъм се превърна в една от най-големите телевизионни звезди на 60-те години на миналия век с ролята си на руския шпионин Иля Кирякин в „Мъжът от U.N.C.L.E.“, а десетилетия по-късно с участието си в сериала „Военни престъпления“ спечели ново поколение фенове. Там той изигра д-р Доналд „Дъки“ Малард, ексцентричния патолог от Военноморската служба за криминални разследвания, агенция, занимаваща се с престъпления, свързани с флота или морската пехота.

4 септември 2007 г. На празника на 100-тния епизод на „Военни престъпления“ във Валенсия, Калифорния (Снимка: Getty Images)

„Той беше най-милият, най-готиният, най-търпеливият и любящ баща“, пише синът му Питър Маккалъм в изявление на семейството, предоставено от Си Би Ес. „Той винаги е поставял семейството пред себе си.“

Маккалъм е починал от естествена смърт, заобиколен от семейството си в Нюйоркската презвитерианска болница, съобщава Си Би Ес.

„Дълбоко сме натъжени от кончината на Дейвид Маккалъм. Привилегировани сме, че Си Би Ес беше негов дом в продължение на толкова много години. Дейвид беше талантлив актьор и автор, обичан от много хора по света“, съобщиха от сериала „Военни престъпления“ в социалните мрежи.

С колегите си от сериала „Военни престъпления“ празнуват неговия епизод 200 на 3 януари 2012 г. във Валенсия, Калифорния (Снимка: Getty Images)

„Дейвид беше талантлив актьор и писател, обичан от много хора по света. Той водеше невероятен живот и неговото наследство ще живее вечно чрез семейството му и безбройните часове в киното и телевизията, които никога няма да изчезнат“, се казва в изявление на Си Би Ес.

Актьорската кариера на родения в Шотландия Маккалъм продължава седем десетилетия, като започва по време на студентските години на Маккалъм в Кралската академия за драматично изкуство в Лондон. Той следва там през 50-те години на миналия век, а сред колегите му е бъдещата звезда Джоан Колинс.

В студиото на NBC в Ню Йорк на 28 август 1975 г. (Снимка: АП/БТА)

Дейвид Маккалъм първоначално се изявява в поддържащи роли в редица филми, сред които е „A Night to Remember“ през 1958 г. В него той се превъплъщава в образа на радиооператор на обречения кораб „Титаник“.

Маккалъм привлича вниманието на американската публика с малката си, но основна роля на един от военнопленниците, които замислят масово бягство от германски затворнически лагер по време на Втората световна война във филма „Голямото бягство“ от 1963 г.

1966 г. (Снимка: АП/БТА)

В продукцията участва звезден международен актьорски състав, включващ Стив Маккуин, Ричард Атънбъро и Джеймс Гарнър.

През 1964 г. е поканен в „Мъжът от U.N.C.L.E.“, който му носи международна слава. За ролята си на руския агент Маккалъм има две номинации за награда „Еми“.

1966 г. Дейвид Маккалъм и Робърт Вон (вдясно) в сериала „Мъжът от U.N.C.L.E.“ (Снимка: Getty Images)

1966 г. Дейвид Маккалъм и Робърт Вон (вдясно) в сериала „Мъжът от U.N.C.L.E.“ (Снимка: Getty Images)

1966 г. Звездите от поредицата „Мъжът от U.N.C.L.E.“ – Дейвид Маккалъм и Робърт Вон се преструват, че се карат за наградата „Златен глобус“, която получиха за „най-популярния телевизионен сериал“ на годишната вечеря на Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд. Снимка: Getty Images

Актьорът има пет деца от два брака.

Литературният му дебют е през 2016 г. с романа „Кривнеш ли веднъж“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шокиращо! Милиардер подари 258 къщи на съселяните си, те останаха празни завинаги
Next: Напитката, която гони безсънието завинаги. Природата ни го е дала щедро, ние просто трябва да си го изцедим

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.