Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Беше комплексът емблема на Черноморието, а сега го разпродават на безценица
  • Новини

Беше комплексът емблема на Черноморието, а сега го разпродават на безценица

Иван Димитров Пешев януари 30, 2024
sdfvfdsbdfhjgfjhgjhgj.png

Кадър Гугъл мапс

Фирмата собственик на един от най-претенциозните ваканционни комплекси по нашето Черноморие  – “Лайтхаус Голф Ризорт & Спа”, бе обявена в несъстоятелност преди повече от три години.

Съдебните дела срещу „Лайтхаус голф Ризорт“ АД обаче се проточиха доста време след това, пише banker.bg.

Историята на затъналото в дългове дружество започва още в далечната 2008 г., когато с инвестиции в голф комплекса, разположен на площ от 1000 декара, се похвалиха българските строителни компании “Бараж и Ко” ЕООД (собственост на Георги Чуклев) и “Балканстрой” АД (на Йордан Каназирев и братята Николай и Костадин Калоянови).

При откриването на комплекса, стана ясно, че професионалното голф игрище с 18 дупки е проектирано от световно известният състезател Ян Узнам, а българската инвестиция е в размер на… 70 млн. евро. Освен игрището, в комплекса има пет жилищни зони с над 800 апартамента, къщи и вили, както и един 5-звезден хотел.

Постепенно ореолът на черноморската голф перла започва да гасне. Причините са традиционни за нашите географски ширини – финансовите проблеми на дружеството постепенно се увеличават и един прекрасен ден собствеността му „отлита“… към Гибралтар.

Според документите от общото събрание през февруари 2020 г., три месеца преди „Лайтхаус голф Ризорт“ АД (между другото, тя е регистрирана с капитал от 50 000 лв.) да бъде обявена в несъстоятелност (на 5 май 2020 г.) и да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника (28 май 2020 г.), като негови собственици вече са записани:

– „Баухаус проджект мениджмънт лимитид“ (с 28 660 поименни акции) и „Триаком проджект мениджмънт лимитид“ (с 16 340 поименни акции ), регистрирани в класическата офшорна зона Сейнт Винсент и Гренадини;

– столичната фирма „Т. Трендафилов“ ЕООД (с 5 000 поименни акции), собственост на лицето Тихомир Трендафилов.

Ако съдим по приетите от синдика на дружеството Ралица Топчиева вземания на кредиторите, година преди обявяването на „Лайтхаус голф Ризорт“ АД в несъстоятелност, задълженията му са били в размер на… милиони.

Като само на „Юробанк България“ т. нар. голфъри дължат около 10 млн. лв., а на НАП – „едва“ 794 077 лева.

Към този списък са включени още 13 кредитора на дружеството, между които фирми изпълнителки, лизингодатели и чуждестранни физически лица, подписали предварителни договори за покупка на жилища в комплекса, които очевидно не са получили

Това е и причината, сегашният синдик на несъстоятелното АД – Ана Г. Миленкова, да предложи в петък (19 януари) на публична продан общо 16 самостоятелни обекта, изградени в комплекса – 14 апартамента и две самостоятелни къщи.

От обявлението й става ясно, че  имотите ще се търгуват на 80% от експертната им оценка. Или казано вкратце – на промоция. И то много сериозна, защото днес човек може да се сдобие с апартамент от 109 квадрата в това черноморско бижу срещу смешните… 76 448 лева. Или за нищо и никаквите 370 евро за квадрат.

С еднофамилните двуетажни сгради със застроена площ 84.78 кв. м. работата е още по-изгодна: заедно с припадащите й се идеални части от правото на строеж върху поземлен имот, цената на „двуетажките“ е 58 816 лева. Или по 355 евро за квадрат.

Като се имат в предвид цените, на които се разпродава имуществото на фалиралата компания, можем лесно да се досетим, че кредиторите й едва ли някога ще се вредят и ще си получат дължимото.

А тези продажби едва ли ще се реализират и на сега обявените цени, като се има в предвид, че по закон всяка следваща промоция е с още 20% на долу…

Така че кредиторите наистина имат да чакат. Или по-скоро – ще имат да вземат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пророчески кадри с Николай Ишков от 1988 година обиколиха България
Next: Голяма трагедия: Най-страшната вест дойде за изчезналия Александър от Варна

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.