Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Библейско чудо: Морето се раздели и направи път на хората
  • Новини

Библейско чудо: Морето се раздели и направи път на хората

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
hoisirsirusurursrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В Библията Моисей протяга тоягата си над Червено море и водите му се разтварят, така, че хората да могат да преминат през него.

За историята, в която Моисей разделя морето и превежда през него вярващите в Обетованата земя знаят дори хората, които са далече от религията.

Но всъщност и сега в света съществува такова място, където това библейско чудо е напълно възможно.
На корейския остров Чиндо това явление може да бъде наблюдавано няколко пъти в годината. Морската вода сякаш се разделя и изпод нея се показва 3-километров път, широк 40 метра.

Учените, които са наблюдавали това явление твърдят, че то се случва в този момент, когато Луната, Слънцето и Земята са в една линия, която засилва притеглянето и предизвиква отлив.
Мястото е изключително популярно сред туристите от целия свят и това не е чудно – самият отлив изглежда като чудо и трае едва един час.

Библейско чудо: Морето се раздели и направи път на хората (СНИМКИ)

Макар и учените да са дали напълно логично обяснение за случващото се, сред местното население има легенда, която придава на всичко това напълно мистичен привкус.

Според преданията Сон Чжин бил изпратен заедно със семейството си да живее на острова, но по пътя до него корабът му претърпял корабокрушение. Независимо от всичко им провървяло и семейството оживяло, успявайки да доплува до остров Чиндо. Всички се заселили в т. нар. селце на тигрите Хуедон.

Потомците на Сон живели на острова 200 години и често опитвали да се преборят с тигрите. Накрая решили да се преместят на съседния остров Модо. Но по време на преместването си забравили да вземат със себе си възрастна жена.

Тя започнала да се моли на морския дракон и той чул думите й. Показал й пътя, през който до мине, но стигайки до половината, тя се уморила и паднала. Семейството й се върнало да я прибере, но тя не издържала на напрежението и починала, благославяйки дракона в последните си думи.

След смъртта й бил построен паметник в нейна чест и подвига от преминаването през морето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 10 тона е златото на Вълчан войвода в тази пещера, твърди българин
Next: През 1955 година, момче намира бебе в гората: 60 години по-късно настръхва, като разбира истината

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.