Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бивш МВР шеф разнищи мистерията с убийствата на Алексей Петров, Къро и смъртта на
  • Новини

Бивш МВР шеф разнищи мистерията с убийствата на Алексей Петров, Къро и смъртта на

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
qwrqwkrasirkwr.png

Всичките мотиви за смяната на главния секретар на МВР Петър Тодоров съставляват признание, че са налични основания самият вътрешен министър да си подаде оставката.

Мотивите за смяната на главсека са свързани и с изтеклите записи от политиците“, това заяви бившият вътрешен министър Иван Демерджиев по повод смяната на главния секретар на МВР Петър Тодоров, която поиска силовият министър Калин Стоянов.

Демерджиев защити Петър Тодоров и заяви, че главният секретар на вътрешното ведомство си върши работата професионално, отговорно и съвестно. Той не е чул и адекватни аргументи за смяната на главния секретар.

По думите му има една саморазправа със системата на МВР и тя няма да е само с главния секретар на ведомството, но и да се направят избори с „наше МВР“.

В рамките на мандата си като служебен вътрешен министър, Демерджиев е работил и с Петър Тодоров, и с Калин Стоянов като директор на ГДБОП. „После позицията на Стоянов се промени на 180 градуса“, посочи той.

Той посочи, че механизмите в МВР се погазват от новия вътрешен министър Калин Стоянов.

„Кой следи за хора от контингента на Ангел Христов и дали ГДБОП не трябва да отговори и да установи кои са тези лица, убили Христов“, запита Демерджиев.

Той даде пример още, че цяла седмица държавата не може да установи дали Петър Петров-Пепи Еврото е жив или не.

За убийствата на Алексей Петров и Къро

Демерджиев посочи, че убийството на Петров е първото убийство на човек от ъндърграунда, който е пряко свързан с политиката у нас.

Той отрече да има връзка между убийството на Алексей Петров с Красимир Каменов-Къро в ЮАР.

„Самият Алексей Петров се манифестира като архитект на сегашното правителство между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Никой не опроверга думите му. Мнозина са хората, които потвърждават думите му.

Не може да се направи аналог между убийството на Къро, който живее повече от 20 години в чужбина и това на Алексей, което е показно, направено посред бял ден и то на човек, който е пряко ангажиран с политическите процеси у нас“, допълни Демерджиев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си известна журналистка
Next: Сеир: Трима от най-култовите водещи на bTV се млатиха в ефир

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.