Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившият майстор на Мария Силвестър вече не гледа Бригада Нов дом
  • Новини

Бившият майстор на Мария Силвестър вече не гледа Бригада Нов дом

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
vsdfvsfdbfgbgfnghnhg.png

Владимир Караджов, който се изявяваше като майстор в предишните сезони на „Бригада Нов дом”, но вече не е част от предаването, e в Коста Рика със съпругата си Цветелина. Toй се е сдушил с манекенката Диляна Попова и мъжът ѝ Лъчезар Захариев. Четиримата са заедно на екзотичната почивка и споделят кадри в социалната мрежа.

Както изглежда, Караджов не страда по „Бригада Нов дом”, нито се интересува как се справя заместникът му Калин Евтимов. Преди 3 години Владимир сключи брак с продуцентката Цветелина Димитрова и оттогава се е посветил на семейния живот. Двамата започнаха да излизат покрай снимките на предаването и любовта им процъфтява.

Влюбените са разказвали, че са се запознали на снимачната площадка на „Бригада Нов дом”. Той бил бригадир на майсторите, а тя – главен редактор, но и двамата вече не са част от формата.

През годините поддържали приятелски и колегиално отношения, но лека-полека започнали да се гледат с други очи. „Хората, когато се срещат, се стараят да са изкъпани, нагласени, а ние с него все на терен – потни, мръсни, прашни… Хранели сме на тротоара в кутийки, така че той е видял в мен всичко грозно, което може да се види”, споделяла е Димитрова.

И Цветелина, и Владимир имат деца от предишни връзки, но са съумели да постигнат баланс, така че наследниците им да се чувстват добре. Запознати издават, че майсторът навремето е преживял тежко раздялата с бившата си съпруга, ала трудните времена вече са зад гърба му и сега се радва на актуалната си любов.

Навремето плъзнаха слухове, че Караджов е имал връзка с тогавашната си екранна партньорка Мария Силвестър. Водещата опроверга тези твърдения, но пък си хвана младо гадже, което доста приличаше на Влади визуално. Ако изключим външния вид обаче, нямаха други допирни точки.

Караджов не се притеснява да говори за чувствата си и неведнъж е споделял, че е лудо влюбен в Цветелина. Те често публикуват общи снимки в социалната мрежа, не пропуснат да качват и много кадри от почивките си.

Владимир живее в просторна къща в близост до София. „Построена е от баща ми – инж. Филип Караджов, който е градил един от най-големите молове в София, редица административни сгради и половината летище на Мюнхен. Моят дом беше неговата последна мечта – той създаде всичко, аз тогава не се занимавах с тези неща”, споделял е Владимир. Татко му издъхнал преди повече от 15 години, но майсторът все още черпи вдъхновение от него и искрено се възхищава на работата му.

Като по-млад съпругът на Цвети Димитрова имал съвсем различни планове за бъдещето си. Искал да се занимава с управление на човешки ресурси, затова записал такава специалност в университета, но после поел по стъпките на родителя си и навлязъл в строителния бизнес.

Научил се на занаят чрез сериозна практика, без материалните облаги да са основната му цел. „Да си майстор е гордост. Основният проблем е, че се е изгубило уважението и доверието към тази професия. Аз влагам цялото си сърце в работата и затова съм успешен!”, категоричен е Караджов, който продължава да върти фирмата си, макар че вече не е на екран.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неописуема трагедия в Истанбул
Next: Дъждовете идват от тази дата през април, обяви професор Рачев по БТВ

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.