Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бившият майстор на Мария Силвестър вече не гледа Бригада Нов дом
  • Новини

Бившият майстор на Мария Силвестър вече не гледа Бригада Нов дом

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
vsdfvsfdbfgbgfnghnhg.png

Владимир Караджов, който се изявяваше като майстор в предишните сезони на „Бригада Нов дом”, но вече не е част от предаването, e в Коста Рика със съпругата си Цветелина. Toй се е сдушил с манекенката Диляна Попова и мъжът ѝ Лъчезар Захариев. Четиримата са заедно на екзотичната почивка и споделят кадри в социалната мрежа.

Както изглежда, Караджов не страда по „Бригада Нов дом”, нито се интересува как се справя заместникът му Калин Евтимов. Преди 3 години Владимир сключи брак с продуцентката Цветелина Димитрова и оттогава се е посветил на семейния живот. Двамата започнаха да излизат покрай снимките на предаването и любовта им процъфтява.

Влюбените са разказвали, че са се запознали на снимачната площадка на „Бригада Нов дом”. Той бил бригадир на майсторите, а тя – главен редактор, но и двамата вече не са част от формата.

През годините поддържали приятелски и колегиално отношения, но лека-полека започнали да се гледат с други очи. „Хората, когато се срещат, се стараят да са изкъпани, нагласени, а ние с него все на терен – потни, мръсни, прашни… Хранели сме на тротоара в кутийки, така че той е видял в мен всичко грозно, което може да се види”, споделяла е Димитрова.

И Цветелина, и Владимир имат деца от предишни връзки, но са съумели да постигнат баланс, така че наследниците им да се чувстват добре. Запознати издават, че майсторът навремето е преживял тежко раздялата с бившата си съпруга, ала трудните времена вече са зад гърба му и сега се радва на актуалната си любов.

Навремето плъзнаха слухове, че Караджов е имал връзка с тогавашната си екранна партньорка Мария Силвестър. Водещата опроверга тези твърдения, но пък си хвана младо гадже, което доста приличаше на Влади визуално. Ако изключим външния вид обаче, нямаха други допирни точки.

Караджов не се притеснява да говори за чувствата си и неведнъж е споделял, че е лудо влюбен в Цветелина. Те често публикуват общи снимки в социалната мрежа, не пропуснат да качват и много кадри от почивките си.

Владимир живее в просторна къща в близост до София. „Построена е от баща ми – инж. Филип Караджов, който е градил един от най-големите молове в София, редица административни сгради и половината летище на Мюнхен. Моят дом беше неговата последна мечта – той създаде всичко, аз тогава не се занимавах с тези неща”, споделял е Владимир. Татко му издъхнал преди повече от 15 години, но майсторът все още черпи вдъхновение от него и искрено се възхищава на работата му.

Като по-млад съпругът на Цвети Димитрова имал съвсем различни планове за бъдещето си. Искал да се занимава с управление на човешки ресурси, затова записал такава специалност в университета, но после поел по стъпките на родителя си и навлязъл в строителния бизнес.

Научил се на занаят чрез сериозна практика, без материалните облаги да са основната му цел. „Да си майстор е гордост. Основният проблем е, че се е изгубило уважението и доверието към тази професия. Аз влагам цялото си сърце в работата и затова съм успешен!”, категоричен е Караджов, който продължава да върти фирмата си, макар че вече не е на екран.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неописуема трагедия в Истанбул
Next: Дъждовете идват от тази дата през април, обяви професор Рачев по БТВ

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.