Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Благовещение 2024 – кога се пада и какво се прави
  • Новини

Благовещение 2024 – кога се пада и какво се прави

Иван Димитров Пешев март 21, 2024
vsdfvsdbkfkbkgnk.png

Благовещение 2024 се чества на 25 март. Всяка година този християнски празник се пада в един и същи ден. Библейското поверие гласи, че при оповестяване на благата вест от Св. арх. Гавриил на Пресвета Богородица, че ще зачене и роди син, долетели кукувици и лястовици, за да известят за идващата пролет.

 

Света Богородица е закрилница на майките и това е причината празникът да се чества от тях. Благовец или Благовещение е известен още като „половин Великден“.

 

Празникът е по време на Великия пост, който изключва пищнит трапези. Но на този ден църквата разрешава консумацията на риба, растителна мазнина и вино. Постна, но същевременно богата трябва да е празничната трапеза. На нея задължително присъства обредна питка и риба. Приготвя се и лучник, както и каша от прясна коприва, лучена салата с джоджен и магданоз.

 

На този ден в църквата се носи стрък босилек, който се освещава и се връща обратно у дома. На Благовец се засаждса босилек в саксия, за да пази дома.

На празника трябва да се стане рано, за да е богата годината. Първото парче от обредната пита се отчупва от домакинята и се оставя пред прага на дома. То е предназначено за домашния дух, който покровителства къщата.

 

На празничната трапеза трябва да се събере целият род. Приготвената питка се маже с ме и с нея се черпят съседи и близки. Празникът се посреща с чисти домове и дворове, а боклукът се пали, за да се изгорят и болестите. На празника не се върши никаква домакинска работа. Дори птиците не свиват гнезда.

 

Друга традиция, свързана с този християнски празник, е пробиването на ушите н момиченцата. Вярва се, че на този ден няма да ги боли заради кръжащия над тях архангел Гавраил. На този „благ ден“ домакинте не трябва плетат и шият. Поверието гласи, че на този ден всяка отрова губи силата си.

 

Лоша поличба е, ако някой види щъркел, който не лети, а лежи или ходи. Дръвчета, засадени на този ден, раждат много сладки плодове. Хубавото време на празника вещае плодородна година.

 

Паленето на огньове е друфа традиция заради вярванията в пречистващата сила на огъня. Децата и младежите прескачат запалените огньове за здраве.

От този ден и времето започва да се затопля – змиите и гущерите излизат от леговищата. Според традицията се палят парцали от конопено платно, за да се прогонят гущерите и змиите.

 

Друг обичай е паленето на оборски тор във всички ъгли на двора. Той се изпълнява рано сутрин. Вярването е, че по този начин могат да се прогонят влечугите от двора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стефан на Гала е в шок, водещата хлътна до уши по този известен актьор
Next: Бъдете внимателни и четете всички условия – фирма за бързи кредити обяви, че цената на заема е 37,24%, оказа се 185%

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.