Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Благословията осигурява защита върху детето. Как да благословите детето си
  • Новини

Благословията осигурява защита върху детето. Как да благословите детето си

Иван Димитров Пешев март 31, 2023
dfsdfsdydydyyy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Традицията да се благославят децата днес е забравена, изгубена, недостъпна. И това е голям минус не само за един човек, но и за цялото семейство. Благословията на децата е безкрайно важно и необходимо, ценно и незаменимо действие. Това е родителски дълг, неуязвимост, покров.

Родителите действат като посредници между децата си и Бог.

А това означава, че като им желаем добро, Божията благодат изобилно се простира върху тях. Трябва да запомните това и да цените родителската благословия, да се боите да не я загубите. Това е силата на Бог и не може да бъде пренебрегната.

Днес авторитетът на родителите е загубен, традициите са забравени. Родителската благословия винаги е била дар, отговорност към децата.

Неслучайно самата дума има божествени корени. Както и БЛАГОДАТ, БЛАГОДАРНОСТ, БЛАГОСЛОВИЯ…”

Родителите трябва да се научат да не се колебаят да казват тези думи. Само че не напразно, да се отбие номера, а съзнателно произнасяйте и усещайте всяка дума, влагайте в нея всичко най-добро, което можете да пожелаете на децата си. Думите трябва да са солидни, тоест да имат тежест и голямо значение.

Веднъж Ной проклел Хам и неговите потомци все още са „слуги на роби“, а пък благословил Сим и Яфит. И пророчеството му се сбъднало. Той го е казал много отдавна, но казаното от Ной остава и до днес.

Тоест силата на думата има голямо силно значение. Бащата или майката ще кажат и желанието им ще остане. Ето каква сила имат родителите. И всичко това, защото Бог даде власт на бащата над децата: „Нека Господ ви даде…“ И думата се превръща в дело.

Трябва да знаете това, да го запомните, което означава, че в никакъв случай не трябва да кълнете и да ругаете, не се карайте на децата с лоши обидни думи. Бойте се да казвате: „Виж се какъв си лентяй, бездарник. глупак…“ Това е анти-молитва, от която трябва да се страхувате.

Апостол Павел казва, че ние сме „благословено признати“.

Затова е желателно да започнете да правите това от детството, от раждането. Молете се и благославяйте: „Господ да те благослови, Господ да те пази и да те вразумява“. И Господ благославя, покрива и спасява… Или „Господ е с теб; С Божията благословия; Господ ще ти дари мир.“ Можете, като се кръстите, да кажете: „В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Където и да отиде детето ви: на път, в армията, в брак, каквото и да започне: нов бизнес, учение, работа, винаги благославяйте, не бъдете мързеливи и не се срамувайте. Думите трябва да бъдат прости, мъдри, естествени и умни, каквито са били сред светиите. Това е нещо велико и не е лесно. Това трябва да се научи.

Между другото, ние самите благославяме Господа. В Псалм 33 често казваме тези думи: „Нека благославяме Господа по всяко време … Ти си хвален, Ти си прославен …“ Тоест ние му благодарим винаги и за всичко.

Особено добре е, когато можем да направим това в скръб или след беда, при болест и дори трагедия. Ние, подобно на светиите, които са преживели скърби и дори са изгорели в пещта, не можем да не Го прославим, да не Му благодарим. Това е най-голямата мъдрост и живото доказателство за нашата вяра.

Истински християни сме тогава, когато не „затъкваме” вярата под себе си, а се радваме, верни сме й, не само когато ни е удобно. Ние сме истински вярващи, когато не нагаждаме вярата към себе си, а себе си към вярата, с всяко дело, всяко отношение към човек, ние доказваме знанията си на практика.

В книгата с числата, глава 6 от Стария завет (нейният край), самият Бог ни дава молитва, с която можем да благословим децата си. Самият Той е вложил в устата на древните жреци.

1. Господ да те благослови и пази;

2. Господ да те погледне със светлия си лик и да се смили над теб;

3. Нека Господ обърне лицето Си към теб и ти даде мир.

Тогава Бог дал тази молитва на свещениците, за да благословят синовете си. Но важи за всички нас. Както Бог им е дал власт над народите, така и на родителите – власт над децата си.

Така че благославяйте в името на Господа и вашите деца ще бъдат щастливи, радостни и, дай Боже, спасени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дадоха прекрасно име на момиченце, родено под развалините в Сирия
Next: Истината лъсна: Ето колко по-евтино е агнешкото в Северна Македония преди Великден

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.