Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Блокадата на миньори и енергетици се разраства, имат сериозни искания
  • Новини

Блокадата на миньори и енергетици се разраства, имат сериозни искания

Иван Димитров Пешев октомври 1, 2023
fdgjghjtyjtyyerrter.png

След неуспешните преговори между енергийния министър Румен Радев и протестиращите миньори и енергетици в събота привечер на 208-ия километър от магистрала „Тракия“, в неделя техният протест се разрасна.

Останаха затворени магистрала „Тракия“ в двете посоки на изхода за Стара Загора и пътя Стара Загора-димитровград, както и подбалканският път София – Бургас на разклона за Гурково, където е и началото на Прохода на републиката, който също е затворен с два „прозореца“ – неделя между 16 и 20 часа и в понеделник от 6 до 10 часа сутринта.

Новото е, че в неделя протестиращите блокираха и пътя Раднево – Нова Загора на източния изход на миньорския град, както и за кратко – изхода на Нова Загора към Стара Загора.

Протестиращите отново потвърждават, че протестът им е безсрочен. Дори се заговори, че в понеделник може да изкарат по пътищата и тежка минна техника, пише „24 часа“.

След като правителството не се съобрази с искането им да не изпраща териториалните планове за справедлив преход на Стара Загора, Перник и Кюстендил на Европейската комисия в Брюксел, сега вече искането е те да бъдат изтеглени от там, след като бяха приети и изпратени в петък.

Както и да бъде изпълнено решението на парламента за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта му за енергетиката.

В противен случай протестиращите настояват за оставка на правителството. Миньорите и енергетиците от комплекса „Марица изток“ са категорични, че тези планове не им дават алтернатива, а само обричат на гибел въглищната индустрия на България, а тях самите – на безработица и глад.

Протестиращите поискаха в събота от енергийния министър Румен Радев да бъде свикано извънредно заседание на правителството по техните проблеми още в понеделник в присъствието на техни представители, но министърът им отговори, че това не е в неговите пълномощия и че ще предаде искането им на премиера Николай Денков.

Самият премиер покани синдикати и представители на протестиращите на среща в Министерския съвет, насрочена за 16 часа в неделя, но протестиращите обявиха, че няма да ходят никъде. „Който иска да разговаря с нас, да заповяда тук“, казаха от блокадата на „Тракия“.

По всичко личи, че недоволните се готвят за дълга блокада. На Прохода на републиката дори вдигнаха палатки и сложиха походни маси със столчета. Полицията пропуска превозните средства, които им носят храна и вода.

Хората на местата на протеста се сменят в зависимост от работните им графици. Прави впечатление, че са организирали добре и почистването на терените – само вчера на магистрала „Тракия“ бе натоварен с отпадъци, събирани грижливо в чували, камион с товароподемност 3,5 тона.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Женска свада в ефира! Лора Крумова захапа Ваня Григорова, а тя изригна
Next: Господ е дарил всяка зодия с уникален БОЖИ ДАР при раждането – ето какъв е твоят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.