Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БНБ: Ето какво ще стане с левовете ви банката след преминаването в евро
  • Новини

БНБ: Ето какво ще стане с левовете ви банката след преминаването в евро

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
БНБ: Ето какво ще стане с левовете ви банката след преминаването в евро

Присъединяването към Еврозоната ще доведе до увеличаване на доходите. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев. Въпреки растящата инфлация, банковата система у нас е стабилна, уточни той. Неслучайно синдикатите са едни от най-големите привърженици на този процес. Готови сме да извършим големия по обем работа, който предстои през следващите 2 г., политически остава да видим. Бяха направени заявки, че еврото ще влезе на 1 януари 2024 г. – предстои да видим, заяви Радев.

1.9553 ще е курсът лев-евро, който ще се използва при преминаване към общоевропейската валута, каза още управителят на БНБ пред bTV.

Той добави, че влоговете на хората в левове автоматично ще преминат в евро при влизането ни в Еврозоната. Двете валути ще могат да се използват за сравнително кратък период – около месец, като първоначално цените ще се обявяват и в евро, и в лева. За да свикнат хората този тренд ще започне 6 месеца преди влизането на еврото и ще продължи една година след това.

Радев уточни, че бюджетният дефицит е един от критериите, които могат да спрат присъединяването към еврозоната, но България е в много добри изходни позиции по този показател.

По думите му по време на COVID епидемията са се увеличили банковите влогове. „Депозитите се увеличават още преди кризата, увеличи се по време на кризата – хората действително са притеснени и спестяват. От друга страна – нямат инвестиционни възможности“, каза Радев.

Управителят на БНБ отчете, че има скок и при покупката на жилища. Според него в момента не може да се говори за „имотен балон“, но има такъв тренд. Според него това не са добри знаци за развитието на икономиката, но все пак прогнозира, че тя ще възстанови нивата си от преди кризата в края на 2022 г.

А относно инфлацията – той прогнозира, че тя ще бъде стабилизирана през следващата година.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Братя Галеви се завръщат!
Next: Защо нищо не знаем за плода, който бори рака? Ето го най-мощният антиканцероген на планетата

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.