Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Богородица се яви в Черепишкия манастир
  • Новини

Богородица се яви в Черепишкия манастир

Иван Димитров Пешев април 21, 2023
dasdaskykasiyaskyaso.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Игуменът я вижда върху дърво за огрев

Невиждано чудо се случи в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ в навечерието
на Великден!

Образите на Богородица и Младенеца се явиха върху цепеница, която била приготвена
за горене. Игуменът на обителта отец Йоаникий успял да види нарязаното и нацепено
за огрев дърво буквално секунди преди да го хвърли в камината.

Уникалната история разкри пред „България Днес“ занаятчията Мирослав Илиев от
съседното село Зверино, който помага с труда си в манастира край река Искър, родил
незабравимия образ на баба Илийца в творбата „Една българка“ на Иван Вазов.

„През миналата 2018 г. са докарани дърва за огрев в манастира като дарение от
Цветан Язовеца от село Ребърково. След нарязването им от игумена Йоаникий заедно
със Здравко от с. Зверино и послушника Габриел дървата са нацепени и грижливо
подредени.

 

Докато са цепени и подреждани, никой не е обърнал внимание или забелязал
образа на Божията майка“, споделя пред вестника занаятчията Мирослав Илиев, който
при всеки удобен момент е в светата обител като ценен помощник на игумена.

 

Дървата едно по едно започват да се ползват за отопление на Божия храм в зимните
студове. Докато идва редът на необичайната цепеница.

„През студения период на зимата игуменът на манастира решил с тези дарени дърва
да поддържа печката в столовата на манастира. Без да обръща внимание, взема една
цепеница, завърта я, за да може да влезе в печката, и тогава вижда образа на Света
Богородица“, споделя още Илиев.

Виждайки образа на Божията майка с Младенеца, игуменът отец Йоаникий ахва. „Истинско
чудо, което идва неслучайно“, споделя пред „България Днес“ Божият служител.

Истинско въодушевление и възторг от свещената находка изпълва душите както на
монаха, така и на Мирослав Илиев, който веднага се заема с реставрацията на дървото.

На място пристига и един от най-добрите краеведи и познавачи на историята, културата
и традициите на цялото Искърско дефиле Борис Кръстев, който също се поклонява
пред чудотворния лик и го заснема.

Ясно се вижда от фотографиите как дървото е рязано с моторна резачка. Сякаш по
Божий промисъл машината е минала от горната и долната страна на Богородица и Божия
син, без да ги засегне. Истинско чудо е, че при рязането мъжете не са забелязали
сакралните образи, но въпреки това не са наранили фатално издълбаните в ствола
на дървото по необясним начин ликове.

Засегнати са единствено части от ореола на Богородица и сина Божий от двете страни.
Така става ясно, че има още две части от дървото, които са останали неоткрити,
за да се запълни целият образ на невижданата икона дърво.

„След този случай игуменът на Черепишкия манастир започва да преглежда всяко
дърво, преди да го сложи в печката. Така след около 20 дни открива втора част
от иконата“, разказва още Мирослав Илиев.

След среща с Цветан Язовеца от Ребърково станало ясно, че дървото е от вида ясенолистен
явор. След като кората паднала, Миро забелязал, че образът започва да потъмнява.
Предполага се, че дървото е много старо.

 

Ясенолистният явор достига 25 метра височина и е широколистно дърво с произход
Северна Америка. Видът е разпространен в много широк географски диапазон извън
родината си – чак до Австралия.

В България освен като често срещано улично и парково
дърво той може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде.

Дървата са нарязани от Цветан Язовеца от горска местност съвсем близо до друг
манастир наблизо – Тържишкият „Св. пророк Илия“, или по-известен като Струпешки.

„По този начин едно от дърветата, което е отрязано за огрев и върху което са
открити образите, е било съвсем наблизо до нашия манастир“, сподели пред вестника
кметът на с. Старо село Сашо Костов, в чието землище попада Струпешката света
обител.

И добавя: „Това е истинско чудо и знамение, и то точно преди Великден. За мен
това е благодат, промисъл и знак към хората да се обърнат към Бог и Божията майка“.

Убеден в Божия промисъл на невижданата досега находка е също и игуменът на Струпешкия
манастир отец Цветан.

„Затова е чудо, защото е необяснимо. Показва ни, че Бог съществува“, категоричен
бе пред „България Днес“ Божият служител малко след като е извършил маслосвет в
светата обител.

Цепениците от ясенолистния явор с чудотворните изображения се реставрират от
Мирослав Илиев. След като отрязаното дърво стане готово, се очаква Врачанският
митрополит Григорий да го освети и да бъде изложено за поклонение пред миряните
вероятно в музея на манастира или в църквата.

Чудо и в Струпешката обител

Истинско чудо се случва и в Струпешкия манастир, в близките околности на който
се намира дънерът на отрязаното за огрев дърво с ликовете на Богородица и сина
Божий.

„Преди около половин година в обителта дойде жена от село Кунино до Роман. Предишната
нощ сънувала мъж на кон в небесата, който й казал да дойде в Струпешкия манастир
и да й чета молитви за здраве. Разказвайки ми за съновидението, аз й отговорих
– това е нашият закрилник свети Илия“, споделя пред вестника отец Цветан.

Жената имала здравословни проблеми и други несгоди. След като свещеникът прочел
молитва за здраве, кунинчанката почувствала облекчение на болежките. „Поредното
чудо“, категоричен е Божият служител.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки ден възрастна дама вижда малко момче да чисти боклука пред къщата й
Next: Моля, споделете! Млад баща пое към България, 24 часа няма връзка с него

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.