Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов се развихри срещу Петков. Каза кога отиваме на предсрочни избори
  • Новини

Бойко Борисов се развихри срещу Петков. Каза кога отиваме на предсрочни избори

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
bbobibikb.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов се пусна на живо във втория ден на Великден. Той е на посещение в гр. Шипка в храм “Рождество Христово”. Борисов поздравяваше хората с „Христос Воскресе“.

Група журналисти поискаха от него да им отговори на няколко въпроси, но той каза, че първо ще се види с владиката.

Първо на всички „Христос Воскресе“, второ да благодарим на владиката, на Синода, че винаги са били стожер на духовността, църквата тук щеше да падне, ние дадохме, но днес за пари няма да говорим. Трето не маловажно – България е единствената държава, където правителството, светият синод и владиците не затвори нито една църква. Тогава направихме възможно, че църквите, католическите храмове, а и джамиите не затвориха и отслужиха каквото пише в светото писание.

Петък, когато хората се мушкат под масата, го направихме неработен ден. Мисля, че църквата го оцени. Но в него ден като се замисли човек какво са правили на Господ – мушили са го с тръни, измъчвали са го, карали са да го да си носи кръста. Приятелите му го предали за 30 сребърника“, припомни Борисов.

Той коментира и планираната визита на Кирил Петков в Киев.

„Президентът Зеленски най-ясно каза да отидат тези, които имат с какво да му помогнат, а не за сълзливи селфита. Ние и сега даваме много оръжие. Българската промишленост произвежда много оръжие, но както всички – задкулисно. Изнасяме оръжие в пъти в повече от преди. Не случайно БСП мълчаха, защото с техен подпис става. Това е лицемерие, двуличие и те трябва да си отидат“, заяви Борисов.

На въпрос дали върви България към предсрочни избори, той коментира, че това е най-правилното. „Преди казваха ще правим избори до дупка, докато дойдохме ние. Сега изведнъж било лошо за държавата. Лошо е да има такова лошо управление“, отсече Борисов.

По повод Северна Македония, лидерът на ГЕРБ смята, че управляващите искат да продадат историята. Той избори и още сфери, в които управляващите не се справят.

„ГЕРБ е опозиция. Ние може да поискаме веднага вот на недоверие. Българите трябва да разберат до край какво са си избрали. Ако не е сега, ще е след месец-два. Те не могат да продължават до безкрай. Те се провалиха във всички области. В момента това, което правят, е да ограбят енергетиката и да поставят следващото управление във финансова безизходица“, заяви премиерът.

При ГЕРГБ нямаше да дам да се вдигне токът, да се вдигне газта, и да се случи това с горивата, при положение, че има рафинерия в България и руският газ е най-евтин. Колко струваше едно агне 120-30 лева, сега е 300-400 лв

Борисов засегна и визитата на Кирил Петков Царево, където бе съобщено, че ще инспектира щетите по църквата от земетресение, за което обаче местните хора не знаеха.

„А не като Петков да ходи на края на България да търси една пукнатина. Дано да е намерил и да я оправят. Една пукнатина пак е нещо“, коментира още лидерът на ГЕРБ.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Завиват с бронирано одеало Кирил Петков в църквата. От кого го е страх?
Next: Всеки трябва да го знае! Ето какво ТОЧНО означават последните 4 цифри от вашето ЕГН

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.