Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов: Хемус няма да стане НИКОГА, ГЕРБ трябва да се върне на власт!
  • Новини

Бойко Борисов: Хемус няма да стане НИКОГА, ГЕРБ трябва да се върне на власт!

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2022
gerbboykyooyoyo.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Днес е особен ден. Честваме 149 г от кончината на Левски. Освен, че е тъжен е и празник, защото неговите завети, оставят завинаги. И той е жив. Жив в главите на всички нас. Особено важно е за тези райони, в които живеят християни и мюсюлмани ние да спазваме неговите завети. За чиста и свята република, за етническа толерантност. По това съм се водил когато дойдох и видях, как едно дърво расте от паметника на културата, джамията беше празна.

Това заяви Бойко Борисов пред актива на ГЕРБ в Разград.

Сега с ужас слушам, че са им взели за джамията парите. Дадохме едновременно с джамията да се изгради чисто нова църква. Църквата ще стане готова, а джамията ще продължи да се руши.

Това разделя, това не обединява. изброиха толкова неща, които се направиха за града. Дойде червен кмет, Разград е на всички хора, не само на герб. Отпуснахме 2, 5 милиона за булевардите. Сега е прекрасно.

Борисов минал с джипката и разхвърлял пари, за какво. За джамия църква, за булеварди, за стадиона, да не забравяме трибуните, Дерета.

Не стига, че си я карах сам, а искаха да го обърнат като негатив. Ето ги къде са парите, всичките са в полза на хората от Разград и съседните населени места.

Те не се свенят вече 11 месеца да слизат от тея джипки. Много уважавам Цънцарова, която водеше разследването за джипките, но искам да чуя, ако тогава е било грешно, 11 месеца Раде и Петков не слизат от тях. Кое е било лошо. 11 месеца защо е добро. Двоен аршин. Само давам пример.

Никъде няма премиер като Петков и Радев в Европа да се вози в 12-13 годишни коли. Не е правилно. Давам ви само един пример, защото българина разбира най-много от примери.

На днешния ден това винаги трябва да ни е в главите. Особено в регионите, където е вървял възродителния процес.

Хемус няма да стане никога, ако не се върне ГЕРБ. Ще цъкате с език, като гледате Южна България, която има магистрала до Бургас,. И Струма няма да стане. Надявам се да достроят, което поне е започнато. Това са региони в застой.

Вчера за подслушванията. Абсолютна лъжа. Те всеки ден, повярвайте ми, бълват нови и нови новини в кавички, които не може да не се коментират.

Вчерашните новини за подслушването вече са стари новини. Днеска се бях нагласил с вас да разсъждаваме по темата финансова дисциплина. С това, което винаги партията с е гордяла – консервативни бюджет, колкото изкарваме, толкова да харчим, за да не задължаваме младите поколения. С изключение на последната година, когато ни налетя ковид кризата.

Всеки ден мрат хора, Средно по 100 души на ден. Всеки има душичка, всеки се нуждае в кризата от лекарство, от месо, за да оздравее. всеки живо същество има нужда от тези 50 лв. И когато подпомагаш бизнеса, решихме да подпомогнем и хората. Те се подведоха от популизма, направиха ги 120, но приходите се прибират само от големия данък ДДС, който идва от повишаването на цените, не от работата на икономиката.

Много исках днес да се обърна към вас да не се подвеждате по популизма, ще чупите държавата, тя вече е в насипно състояние. какво се случва? Ние предложихме 50 лв, но имахме пари. Другите предложиха 100, ДПС си сложиха 20% надценка и станаха 120, а пари няма. И затова започнаха да взимат всяка седмица по половин милиард заеми. Но до кога ще изкараме. Догодина ще дойде,. Пак ли така?

Много ми се иска да сте здравата сила в парламента и да кажете, че трябва да се ограничим, за да може да покриваме и Маастрихтските критерии.

В момента нафтата отива на 3 лева. Ние ги държахме на най-ниската ставка на акциза. но сега и това е скъпо. Затова предложихме ДДС за горивата да е 9%, Вие сте регион житница, от тук до Добрич е жито царевица овес. Да направим 9% на основните хранителни продукти. ЕК каза, че може да е 20,9,0.

Следобед Радев цитирам „призова правителството спешно да разгледа производството на хляб и да обсъди намаляването на ДДС“. Няколко часа след мен. Хубаво, но чие е това правителство. Той говори така, сякаш говори срещу тях. Това е негово правителство. Той ги хвали, че са страхотни бизнесмени, които са декларирали 80 хил. лева по сметка. Страхотни бизнесмени. Това правителство е твое. те не го правят,

Повече, Василев попари очакваният на бранша за ДДС.

Вчера в Брюксел Петков заяви, че България е лъгала за Шенген. Това да ходиш да си срамиш държавата не е национално отговорно. Ще минат две години и това ще бъде напомнено. 11 пъти ЕК приема, че България е изпълнила критериите за Шенген. Няма премиер или канцлер, който да е дошъл в България и да не го е потвърдил. За кое сме излъгали. Нула миграция.

А това да те похвали диктатор, избил журналисти и граждани и опозиция. Той е еталона, по който действат сегашните. Той използват термина изчегъртване. А медиите ги представят как диктатора седи вечерта, гледа телевизия без превод и се радва. В същото време протести срещу него в Брюксел.

Тая новина е за днес, а утре ще сътвори нещо друго – че ситуацията се е усложнила. Не могат да смогнат да анализират. Каквото и да ги питат, те се анализират. Какво анализирате. Засекретихте енергийната комисия, защото свои хора за по 3 секунди станаха милионери. Не мога да разбера защо медиите услужливо не настояха тя да е открита. Кое е секретното.

Фирми продали газ. Стана ясно, че съветници, зам.-министри са дали на предишната си компания за 3 секунди милиони. Каква национална сигурност е застрашена, ако се каже какви количества газ са изтъргувани. Но темата по заповед изчезна. Защото ще се разобличат още с първите си ходове. Кой се обеси и засекрети?

Притеснен съм от Украйна. Единственият начин България да е защитена е да е много силен член на НАТО.

9.1. е официалната инфлация. Това, което те контролират. В магазина е 30 лева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Жена осиновила момче, което никой не искал. Ето как изглежда след година в новото семейство
Next: Ясновидката Теодора Стефанова: 4 години живот остават на ЕС, след това ни поема Русия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.