Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов ЗАПОВЯДА да не се иска оставката на правителството
  • Новини

Борисов ЗАПОВЯДА да не се иска оставката на правителството

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
zapoveoedboyko.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Оставихме им парите за магистрала „Хемус“ в сметка, а те ги опукаха. За тая една година, една лъжица асфалт не са изсипали. Една година няма подменена мантинела, следствие на катастрофите. Само харчене на парите, които им оставихме“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов във Варна, на среща със симпатизанти на партията.

„Вчера сутрин, вървеше надпис по телевизиите „Кирил Петков каза, че няма да се дига цената на тока“, само че следобед излиза КЕВР с 30 процента ръст на парното и тока. Представяте ли си каква манипулация. А пък този от парламента излезе и вика: 100 дни лъжи – те сами си знаят, че си лъжат.

Тези хора не са със всичкия си. Тези трябва да останат докато станат нула процента, за да се изчисти България от тях„, заяви лидерът на ГЕРБ.

„Всяка седмица по половин милиард дългове се трупат. От 12 млрд. слезе на 5 млрд. фискалния резерв. Дори президентът Радев се пази като дявол от тамян от тях, защото вижда какво става„, допълни лидерът на ГЕРБ.

„България печели 900 млн транзитни такси от „Балкански поток“ тази година. Къде ми е грешката? И сега всеки може да остане без газ, без България. Вучич през ден пищи – българите ако спрат газа, какво ще правим“, обясни Борисов.

Той определи като лъжа твърденията, че, ако България помага на Украйна, въвличаме страната във война. „Когато става въпрос за въоръжение, ние трябва да сме непоколебими. Ние имаме огромен военно-промишлен комплекс. Всички дават оръжие, само ние – йок„, отсече бившият премиер.

„Стига се дотам, че се дърварят, бият се до кръв. Сцепени вежди – кютек. Журналистите ги няма, то човека вече му мина. Малък Шошо болнични, а министрите заминават. Не е смешно, тъжно е. Това е Промяната. Подлъгаха хората с машините“, каза още лидерът на ГЕРБ.

Борисов цитира доклад на „Амнести интернешътъл“, че Бойко Рашков заплашва журналисти:

„Само че, уважаема международна правозащитна организация, заплаха означава да няма последици. А вие уволнихте Гавазова – Бойко Рашков излезе и каза, че трябва да се махне. Сиреч – заплахата на Рашков става факт. Това е катастрофа за свободните медии. Катастрофа! Надали ще отразят днес и 10-15 секунди за нас. Но тези хора в залата ще излязат и ще разкажат…“.

„За един управител на БНБ ще се изпотрепат. Вижте Гюров как го скриха. Той се омаза с дипломи, фалшификати. Англоговорящите казват, че са попрочели нещо в в тая докторантура, която е от 2005-та година, а се цитират данни от 2009-та. Ама той е Нострадамус, вижда в бъдещето.

Такъв срив и спада, никоя друга партия не е имала. Радев ще разбере в един момент, че трябва някакво обединение и намаляване на омразата. Вече съм сигурен, ГЕРБ се самоорганизира, партията я виждам жива, яка и готова да се противопостави на чудовищния грабеж“, заяви още Борисов пред симпатизантите на ГЕРБ във Варна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Почина Павел Найденов, бащата на Илия Павлов
Next: Скъсаха от подигравки Кирил Петков

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.