Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов огласи как Алексей Петров е помогнал за създаването на кабинета и разкри голяма лична семейна драма
  • Новини

Борисов огласи как Алексей Петров е помогнал за създаването на кабинета и разкри голяма лична семейна драма

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
afsdfsdgewgewgew.png

Лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов разгледа новия корпус на УМБАЛ „Дева Мария“ в бургаския квартал Ветрен.

Борисов посети почти завършената онкоболница, инвеститор на която е един от първите членове на ГЕРБ Семир Абумелих.

След разходката из специализираното звено Борисов говори пред журналисти.

„Колкото по-модерно, по-ефективно, макар и по-скъпо, нека се удължава животът на човека. Ето, и сестра ми е болна от рак. Да не правите като другите доктори – да гоните пациенти, да ги изхвърляте. Като управляваше ГЕРБ, за случая в „Пирогов“ не директорът, министърът щеше да си отиде“, заяви Борисов.

Той коментира и актуалната политическа ситуация.

„Президентът има две функции – първо да управлява. Второ – ако има критики към управлението, да ги дава. С първото не се справя, за второто – не знам какво е имал предвид. Искрено се надявам да спрат да ровят кокалите на човека. След масовите арести, незаконните арести от страна на „тяхното“ МВР, физическата среща не беше възможна“, каза той относно ролята на Алексей Петров в съставянето на кабинета.

„Важното е да се знае – той не е присъствал на тази среща. Бяхме аз, Кирил и Асен. Аз трябваше да преглътна незаконния ми арест в името на една по-висша цел“, уточни Борисов.

„40 години само сме се карали, били сме се в спорта. Неговият отбор беше създаден от комсомола, от Вальо Шотев, шефа на комсомола на МВР, от ДС“, каза той по адрес на покойния Алексей Петров.

„Сегашният заместник-министър на икономиката е сина на същия Вальо Шотев“, добави Борисов.

„Той ни сдобри. Спекулацията, че това правителство е създадено от Алексей Петров, е спекулация. Той създаде логистиката“, заяви той.

„Алексей Петров или бащата на Кирил Петков не са присъствали. На срещата бяхме аз, Асен и Кирил Петков. И решихме, че ще намерим път да направим правителство“, посочи лидерът на ГЕРБ.

„Вчера с Христо Иванов говорих. Малко ще открехна. Истинската цел на промяната в Конституцията е реформата в съдебната система. Това е негова отколешна мечта“, обясни Борисов.

„Появата на датата за смяна на националния празник вътре в нея, вместо да дебатитраме по този най-съществен въпрос, буквално измести цялото внимание. А това се решава със закон. Не е нужно това да се залага в Конституцията. Надявам се, че при следващите срещи това ще се обсъди“, допълни той.

Борисов смята, че министърът на отбраната Тодор Тагарев трябва незабавно да уволни съветника си Мустафа Емин след скандала с „Пирогов“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убит е Цветомир Генов на 20 години
Next: Всеки човек с кредитна или дебитна карта трябва да прочете тази новина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.