Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов разкри схемата за кражба на ПП и побесня: Возят се в същата джипка, а в чекмеджето на Петков е скрито
  • Новини

Борисов разкри схемата за кражба на ПП и побесня: Возят се в същата джипка, а в чекмеджето на Петков е скрито

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
didpdjdkaoa.jpg

Виждат, че няма да съставят правителство и бързо замитат следите. 3 месеца има доклад и му седи на Петков скрито в чекмеджето. Видя, че няма да откраднат парите за батериите и замитат следите.

Това заяви експремиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Коментарът му бе във връзка с Плана за възстановяване и развитие, който все още не е вкаран за гласуване в парламента.

Борисов се ядоса на журналистите и попита единият от тях какво ексклузивно е научил от премиера Петков вчера.

„Какво ексклузивно научи, освен, че замитат Gemcorp. Кога получихте доклад от ДАНС? Кога разбрахте, че има руски шпиони. Ама ти не си за bTV. Как може да питаш такова нещо?

Той казва, че го има, а ти казваш, че го няма. Те разбраха, че сме ги докопали за огромната им корупция и се чудят как да прикрият всичко. 1200 лв. за мегават час ток днес. Българинът седи и мълчи. При нас за 1 или 3 стотинки имаше протест пред КЕВР.

Сега 700-800, а днес ще е рекорда. Колко ще е други ден – не знам. Газът ще стане 32 60 и няма да го има. За посредниците това е злато. Грабят българина със стотици милиони на месец“, каза още той.

„За нас правителство е перфектният вариант. Но сега ще изберат Рашков и ще отидат на избори. За ГЕРБ е идеалният вариант, но за държавата е банкрут.

Съгласиха се да вземат 160 милиона за хеликоптери. Това ли е новият морал? Това ли е промяната? Ако го бяхме направили ние, щяхте да ни разсипете.

Една хилядна от това, което правят те, ако бяха направили ГЕРБ, щяхте да ни разсипете. Не знам къде са дали 166 милиона, но пак ще отидат за хората. Какво говореха за нас?

В същата джипка се возят година и половина. Те като дадат пари е готино, ние като давахме, беше лошо. Що е тоя двоен аршин, ексклузивно питам“, допълни Борисов.

Според лидерът на ГЕРБ ПП крадат от тока и бензина чрез посредници, които им превеждат парите.

„Имате ли тунели и мостове? Четири магистрали на година, крадяли 8 милиарда. Ма, къде са, бе? Имат по 50 интервюта на месец при вас. Вече се чудя кой е водещият. Колкото повече говорят, толкова по-голяма услуга ни правят, защото се оплитат в калчища. Оптимизмът ни за „Хемус“ е нула“, каза Борисов.

„Инфлацията е скрит данък. Мине ли 2% инфлацията, виках Горанов и му казвах: „Недей“. А оръжието по Украйна, което се дава?

От ГЕРБ внесохме проектозакон, който не хареса българина, но трябваше да приемем да даваме оръжия на Украйна. Криенето през фирми води комисионни.

Заводите сключват договори и изнасят. Някой може ли да ми каже, че е сигурен, че не изнасяме оръжия за Украйна. Но това ексклузивно не се пита“, ядоса се той.

„Други въпроси? Хлябът си е скъп, олиото си е скъпо. Продължава контрабандата със слънчоглед от Украйна. С тия 10 дена суша и реколтата с царевицата ще е зле.

Представяте ли си с Дончев да сме премиери година и половина и да не сме взели парите, с тоя микрофон щеше да ме удариш по главата. Докато си траете, ви взеха милиард и половина. Що мълчите, бе? Не ви ли дават да говорите“, обърна се той към журналистите.

Той смята, че правителството ще затъне още през август месец, заради високата инфлация.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Азис е покосен внезапно. Фолк звездата лежи прикован на системи
Next: Мария се развежда?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.